1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ратификацията на договора за присъединяване на България към ЕС - не преди май

Германският Бундестаг ще вземе решението си за ратифициране на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС въз основа на следващите доклади на Европейската комисия за двете страни,т.е. не преди средата на май

default

”Решението за ратифициране на договора за присъединяване с България и Румъния ще вземем съобразно докладите за напредък и препоръките на Европейската комисия”. Това е записано в коалиционния договор на германското правителство. Във външното министрество в Берлин тълкуват това изречение така: процедурата по ратифициране на договора може да започне преди май, но Бундестагът ще се произнесе, едва след като излезе следващият доклад на Европейската комисия за напредъка на България, т.е. не преди средата на месец май. Във външно министерство не виждат необходимост от това да се избързва с ратифицирането. То трябва да стане до края на годината, припомниха от там и самата процедура се нуждае от не повече от 2-3 месеца.

Ратифицира се един общ договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС. При предишното разширяване, например, германските депутати са ратифицирали един договор за всичките десет страни-кандидатки. Ето как протича процедурата: най-напред от външно министерство би трябвало да предложат ратифицирането като точка от дневния ред на федералното правителство. То на свой ред взема решение и препраща договора към депутатите от Бундестага. По принцип процедурата е същата, както при всяка ратификация на международноправен договор. Ертмуте Ребан, която ръководи научно-изследователския отдел на Бундестага пояснява:

Правителството изпраща на Бундестага проектозакон, в който предлага ратифицирането на договора. Следва първо четене на проектозакона в пленарната зала, оттам се препраща на комисиите за обсъждане. При последното ратифициране на договора за разширяване с десет страни основната комисия беше тази за европейските въпроси, но обсъждането премина и в комисиите по вътрешни и външнни работи, правната комисия, както и икономическата и бюджетната. След като основната комисия изработи становище, ратификацията се връща в пленарната зала за второ четене и окончателно гласуване от депутатите.

По подобен начин е протекло и ратифицирането на договора за присъединяване на десетте кандидатки от последното разширяване. В правомощията на федералното правителство е да реши, дали е нужно и одобрението на втората камара на парламента,Бундесрата, където са представени правителствата на отделните германски провинции. През 2003-та година, например, при договора на десетте, правителството е сметнало, че Бундесратът няма нужда да взема отделно решение и е достатъчно само да участва в обсъжданията на ратификацията. Така и става. Макар че Бундесратът все пак е настоявал за самостоятелно решение, ролята му се ограничава до участие в дискусиите.

По принцип процесът на ратификация приключва с подписа на федералния президент.

Опасенията за това, че неофициалният доклад за България, разпространен наскоро в Европейския парламент, ще отложи членството на страната, също могат да се коментират с цитат от коалиционния договор, въз основа на който германското правителство управлява: ”Ние стоим зад поетите от нас задължения”, се казва в договора. Но и още: ”Датата за членството на Румъния и България е обвързана с изпълнението на ясно дефинирани условия”. Освен това, припомнят германски експерти, договорът за членство на България в ЕС трябва да бъде ратифициран от всички страни-членки на ЕС. Германия е само една от тях.