1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Растяща съпротива против режима на Мушараф в Пакистан

От осем години Пакистан е под властта на генерал Первес Мушараф. В момента той изживява най-голямата криза на своето управление. Растящите протести против режима му са впечатляващи и заслужават повече симпатии в чужбина – смята нашият коментатор Томас Бертлайн:

default

Малцина са политиците, които умеят да се представят така добре в чужбина, както това се удава на пакистанския президент. След 11 септември 2001 генерал Мушараф се води за единствения гарант, че Пакистан няма да попадне под властта на ислямистите. Вярно е, че не липсват и критични въпроси, например защо талибаните продължават да са така активни в Пакистан, но няма съмнение, че Западът се страхува от един Пакистан без Мушараф.

Затова западните наблюдатели гледат с тревога затрудненията, в които се оказа напоследък Мушараф; проблеми, които по същество той сам си създаде. В началото на март той свали върховния съдия на страната с много съмнителна обосновка, а най-вероятно защото беше решил, че Ифтикар Чаудри действа прекалено независимо. Когато пакистанската адвокатска колегия прояви сърцатост и заяви открито солидарността си с Чаудри, последва следващата погрешна стъпка: правителството започна да сплашва и цензурира медиите и особено частните телевизионни канали – но без успех, тъй като управниците постояно са принудени да се извиняват на журналистите или да анулират разпоредбите си.

Либералните пакистанци не могат да си повярват на очите, че сънародниците им са готови да излязат на улицата не само в името на религиозната агитация, а и в защита на конституцията и правовата държава. Не толкова опозиционните партии, чиито водачи Беназир Бхуто и Наваз Шариф все още живеят в изгнание в чужбина, а местното гражданско общество оглавява протестите. Адвокатите стачкуват, телевизионните репортери информират на живо за обстрела на техните редакции. Съпротивата все още няма масов характер. Повечето демонстрации привличат едва няколко хиляди души, но най-малкото настойчивостта на активистите маркира нова глава в политическата история на Пакистан.

Мушараф има своите заслуги – по въпроса няма спор: не толкова решимостта му в борбата срещу ислямизма, колкото мирния процес с Индия или отварянето на медиите, които именно благодарение на това играят сега такава важна роля.

Но това не означава да си затваряме очите за политиката на генерала. Крайно време е Западът да проумее, че има алтернативи на Мушараф. Американски политици, особено от опозиционната Демократическа партия, настояват вече за демократизиране на политическия живот в Пакистан. Военната хунта не е решение за проблемите на страната. Напротив, от години вече военните подпомагат ислямистките групировки, за да манипулират в собствен интерес вътрешно- и външнополитическите процеси. Въпреки това обществената подкрепа за ислямистките партии е ограничена.

Смелите адвокати и журналисти в Пактистан са онези, които в момента заслужават нашата солидарност – а не един диктатор, чието време вероятно изтича.