1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Расистки намеци

Как се стигна до втория скандал, свързан с отношението към ромите в България? От Еми Барух

default

Има ли връзка между скандала в Европарламента по повод отношението към ромите в България, рекламните постери по софийските улици и стила на вестникарските заглавия?

Има, разбира се – и тя трябва да се търси в културните различия, в онова, което тук е норма, а там – изключение. Казано с една дума – в контекста, който е фон, смислова среда и отправна точка за съдържателен анализ.

Похотливото намигане от плакатите на една българска марка водка, както и демодирания ексхибиционизъм на цялата рекламна кампания, решена в секси-стил, която тече не само по булевардите на столицата, но и по телевизионните канали, отдавна стана нещо като безобидна част от околната среда... и това прави впечатление единствено на чужденците!

Ако същите тези чужденци можеха да четат български вестници, щяха да бъдат не по-малко по-шокирани от заглавията, включително по първите страници на двата най-тиражни всекидневника, които съвсем целенасочено търсят шокиращото, пошлото и агресивното при подбора и подредбата на думите. Този факт дори вече не е обект на коментари извън специализираните текстове на медийните изследователи... Не че на Запад не съществува пошла вестникарска стилистика ... Съществува! и някои нейни образци са повече от ярки, но там тя има свое място, своя територия и своя публика. Жълтата преса е част от колорита на печатарската периодика. Проблемът е, че при нас цветовете преливат и разнасят своите нюанси (миризми и зарази) и върху аналитичната преса като по този начин не позволяват да се утвърди каквато и да било геометрия на приличието и на естетически приемливото.

В резултат на това бяха тиражирани различни по обем, различни по тираж и различно опаковани текстове, които разпространяват обидни внушения, неверни твърдения уязвяващи маргинални и малцинствени групи от населението. На първо място сред тях – естествено са ромите..

Минаваха години, в които се считаше, че това е задължителна част от демокрацията. Слухът и окото на средностатистическия българин постепенно привикна с тази демокрация и така се стигна до иначе немислимия прецедент – представител на страната от високата трибуна на Европейския парламент да се държи като в долнопробна родна кръчма.

От тук нататък до лесните обобщения, на които стана жертва друг български евродепутат, крачката е съвсем малка. И независимо, че може би в случая изводите на холандския евродепутат Елс де Хрун, разпространени с електронна поща до останалите евродепутати да са лишени от повод, онова, което ще остане да отеква в акустиката на Страсбург и Брюксел е че в България да обидиш ромите е нещо съвсем обикновено. Обобщение, което – въпреки сбъркания повод – е за съжаление, абсолютна истина. Нека помислим и за това в деня за размисъл…