1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ралф Дарендорф за източното разширение на ЕС

Какво може да се очаква от източното, по-специално от югоизточното разширение на ЕС? На този въпрос бе посветена дискусия в Берлин с участието на известния учен лорд Ралф Дарендорф. Ето подробности по материали на немския печат:

default

Политологът Волфганг Меркел не свързва особени надежди с разширяването на общността. Той смята, че поради растящата хетерогенност на нейните страни-членки в последна сметка единственият общ знаменател ще се окаже само свободното движение на стоки и хора. Източното разширение просто усилвало икономическото схващане за същността на ЕС. Забавянето на процеса на вземане на решения предвид растящия броя на членовете щяло да изтласка политиката още по-назад в сравнение с пазара. Освен това с всеки разширителен кръг – напомни Меркел – се увеличава броят на играчите с право на вето; по-рано това бе любимата роля на скандинавците и англичаните, днес – на поляците, а когато ги приемат ще видим незабавно и изпълнението на турците.

Лорд Дарендорф окачестви като жалко и безсмислено желанието да бъде накаран ЕС да осъзнае границите на своите възможности за разширяване. Според него разширяване означава задълбочаване. По този начин той даде израз на несъгласието си с израза “просто зона за свободна търговия”, който често се споменаваше от другите участници в дискусията. Дарендорф отбеляза, че приемът в ЕС води в съответните страни до по-висок стопански растеж, по-висока гражданска активност, повече граждански права, както и до по-активна в социално-политическо отношение държава. Нима това не са достатъчно причини – запита Дарендорф – за да бъдат допуснати и други страни до благата на мира и благосъстоянието?

Лесно е да се каже “други страни”. Само че колко – това е въпросът. Какво да кажем например за Алжир, който беше навремето част от Франция и който има много по-спешна нужда от мир, отколкото Турция? Или Украйна и Молдова – къде е категориалната разлика в сравнение с Румъния и България? Наистина не е необходимо човек да бъде привърженик на фантазиите за културна идентичност от сферата на модерния антиквариат, за да бъде обзет от съмнения за цената на либералното безразличие към фактите на една политика, базираща се на лоша социология. Защото как другояче би трябвало да се гледа на онези, които тълкуват понятието за свобода като универсален мащаб в политическите конфликти? Свобода за какво, от кого, за кого и на чия сметка?

Дарендорф предложи тези въпроси да бъдат оставени за някоя друга дискусия. Но по един конкретен въпрос Дарендорф е заел вече непоклатима позиция: откритостта на ЕС означава откритост и за приема на Турция, макар че в момента това се свеждало до една доста свободна интерпретация на така наречените копенхагенски критерии. А те изискват уважение към малцинствата като “ежедневна практика” на демократичната държава.