1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ралф Дарендорф за бъдещето на социалната държава и на европейската икономика

Икономиката в континентална Европа подлежи на сериозни промени, защото досегашната схема на социалната държава вече не може да се финансира, твърди прочутят политолог Ралф Дарендорф, лорд в горната камара на британския парламент, бивш германски еврокомисар и ръководител на авторитетни учебни заведения във Великобритания.

Лорд Ралф Дарендорф

Лорд Ралф Дарендорф

Не беше толкова отдавна, когато германците и други континентални европейци непрекъснато сочеха с пръст бедната част от работещите в САЩ и плачевното състояние на публичния сектор във Великобритания. Тези дефицити били неизбежната цена, която англосаксонските страни заплащали за своя безогледен капитализъм. Континенталните европейци (и особено германците) бяха облагодетелствани от така наречения ”рейнски капитализъм”: пазарно стопанство, което съумява да впрегне икономическия успех в полза на социалната справедливост. Но как само се промениха нещата през последните пет години! Германската икономика изостана почти на опашката в Европа, а САЩ и Великобритания са доста по-напред от контитентална Европа. Безработицата в Германия е висока и продължава да расте, защото фирмите изнасят производствата си в Източна Европа и Азия, където трудът е по-евтин. Хората постепенно разбират истината: социалната държава беше изгтрадена върху основи, които вече не съществуват. Във всички социално-политически мерки на рейнския капитализъм бяха залегнали нереалистични прогнози за бъдещия ръст. На всичкото отгоре в резултат от демографското развитие непрекъснато намалява броят на хората, плащащи вноски в пенсионните и здравните каси, докато броят на хората, които се ползват от тези придобвки, непрекъснато расте. Чудно ли е тогава, че високите данъци все по-силно притискат работещите, а високата цена на труда съсипва конкурентоспобността на германските продукти по световните пазари? В резултат от глобализацията своето поведение промениха и фирмите. За да останат конкурентоспособни, те все по-често се сливат със сродни фирми и концерни, част от които са британски и североамерикански. Това води до дълбоки промени в областта на предприемачеството. Вече излиза от употреба традиционното схващане, че големите концерни се грижат за благото на своя служител от люлката до гроба – не само чрез заплатата, но и чрез предоставените спортни съоръжения, евтина почивка и щедра фирмена пенсия. Чуждите партньори в новите конгломерати не показват, например, никакво разбиране за специфичната германска особеност да се плаща тринайсета заплата за Коледа. Освен това, както вече стана дума, носещата конструкция на европейските икономики, индустрията, вече започна в голям мащаб да изнася капацитети зад граница. Скоро в Китай ще се произвеждат не само нашите хладилници и телевизирои, но дори автомобилите ни. Дали с това идва краят на ”рейнския модел”? На първо място е ясно, че реформите са неизбежни. На хората вече им е писнало от самата дума реформи, защото за повечето тя е свързана с понижаване на жизненото равнище. Въпреки това обаче най-важната ни днешна задача е да изградим такава социална държава, която можем и да издържаме. Тя ще почива върху нов баланс между солидарността и индивидуалните усилия. По-трудната задача е да се модернизира из основи цялата национална икономика. Досега никой не се е справил изцяло с този процес, на са успели напълно дори англосаксонските страни. Същински модерната икономика ще бъде икономика на услугите, която свързва високопродуктивни дейности, базирани върху научните постижения, с неизбежния труд в областта на личните услуги. Не е задължително всички национални икономики да следват един и същи модел. Напълно е възможно между рейнските провинции в Германия, югоизточна Англия, Ломбардия и Ил дьо Франс да се появят големи разлики. Подобни различия сигурно ще доведат и до различна степен на социална справедливост – в зависимост от това дали хората плащат повече или по-малко в социалните каси. Дори в рамките на едно глобализиращо се стопанство многообразието ще се запази като решаващ белег. С други думи – няма основание за отчаяние.