1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Разширяването на НАТО

След края на студената война НАТО се бори за оцеляването си и същевременно все повече се разраства. Алиансът е принуден непрестанно да се дефинира по новому, също и благодарение на новите страни-членки.

default

От 2-ри до 4-ти април членовете на НАТО ще заседават в Букурещ. В румънската столица подготовката за срещата тече с пълни сили.

Неотдавна румънският президент Траян Бъзеску заяви в Брюксел следното във връзка с присъденяването на България, Латвия, Литва, Румъния, Словения и Словакия:


"За Румъния присъединяването към НАТО в 2004 г. имаше голямо значение. То означаваше преходът от зоната на здрача на бивша съветска държава към клуба на западните държави. То беше една първа и особено важна стъпка в нашето демократично развитие".


Karte über die NATO-Länder

Така изглеждаше картата на страните-членки на НАТО преди присъединяването на България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния през 2004-та година

За Русия последните два тура на разширяването на западния съюз бяха шамари,

защото източното разрастване на пакта означава загуба на влияние за Москва в региона. При това в особена степен става дума за достъпа до руския анклав Калининград, обкръжен сега от членуващите в НАТО Полша и Литва.

Руската военна администрация се ядосва, че по този начин една от най-важните военни бази е отрязана от страната. Същевременно с приема на балтийските републики бойни самолети на НАТО са в състояние за 5 минути да достигнат Санкт Петербург. Освен бойните самолети, САЩ обсъждат с Полша и Чехия разполагането на противоракетен щит.

Така че

руското правителство гледа особено подозрително на всички по-нататъшни планове за разширяване на НАТО.

А в чакалнята вече са се разположили Албания, Хърватия, Македония, Грузия и Украйна.

Докато по отношение на трите балкански държави в НАТО до голяма степен цари консенсус, възможното присъединяване на Грузия и Украйна е оспорвано.

Редица страни от алианса се опасяват, че Украйна още не е дозряла за членство, че мнозинството сред населението на тази страна е против присъединяването, а и освен това приемът на Украйна и Грузия може да доведе до сериозно помрачаване на отношенията с Русия. Бившият руски президент Путин реагира с открити заплахи към Киев, когато оттам оповестиха, че са готови да допуснат американски противоракетни системи на своя територия:


"Не само се боя да го кажа, а и само мисълта е плашеща, че Русия в отговор на възможното разполагане на запланувания от САЩ противоракетен щит на украинска територия, а това не може да се изключи теоретически, ще насочи своите офанзивни ракетни системи срещу Украйна".


Така че досега генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер не е отправил до момента оферта за присъединяване, а води

донякъде двулична политика на отворената врата:


"Алиансът много високо оценява конкретните резултати, постигнати през последните 10 години в партньорството между НАТО и Украйна и искаме да продължим да задълбочаваме това сътрудничество. Украйна се ползва с пълната подкрепа на НАТО, за да продължи да следва плановете си за реформи и за по-нататъшно сближаване с алианса".

Извън политическите последствия, редица страни-членки, сред които и Германия, се опасяват, че по-нататъшно разширяване би навредило на дееспособността на военния съюз. Сега кредото гласи: всяко разширяване трябва да означава и обогатяване за НАТО.

Подобно съдържание