1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Разширяването на еврозоната ще продължи по-дълго от очаквано

default

Колко държави участват в еврозоната? 12, 16 или 18? Отговорът на този въпрос е изключително лесен – и трите цифри са верни. 12 са държавите, които са официални членки на еврозоната. Към тях могат да бъдат прибавени т. нар. държави със специален статут – става дума за Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана. Всички те, с изключение на Андора, имат дори правото да произвеждат собствени евро-монети. Така стигаме до цифрата 16. Защо обаче 18? Има още две евро-области, които всъщност нямат статута на държави. Става дума за Косово, където преди години международните управници въведоха марката, и за Черна Гора, която доброволно боравеше с германската вместо със собствена валута. Краят на Дойче марката постави началото на еврото в Косово и Черна Гора.

Но да се върнем към Европейския Съюз. Откакто през 92-ра година бе сключен договорът от Маастрихт, общата валута е един от опорните стълбове на голямата европейска общност. Еврото бе създадено, за да се улесни свободния трансфер на стоки и услуги между държавите членки на Европейския Съюз. Страните членки на голямото европейско семейство стават членки и на еврозоната, само ако изпълнят финансовите критерии на общността. Въпреки че безпроблемно се справят с тези изисквания, три от петнайсетте стари членки на Европейския Съюз отказват до ден днешен да се възползват от членството си в еврозоната. При посрещането на 2002-ра година, годината, в която бе въведено еврото, тогавашният председател на Европейската Централна Банка Вим Дуйзенберг заяви:

”Отправям следното послание към Дания, Щвеция и Великобритания: елате и се присъединете към еврозоната.”

Призивът на Дуйзенберг е до ден днешен безрезултатен. Дания и Великобритания си подсигуриха още при подписването на договора от Маастрихт клауза, която им позволява да откажат участието си в еврозоната. В Швеция бе решено с помощта на референдум, че държавата предпочита да запази собствената си валута.

10-те нови страни членки на Европейския Съюз ще получат също правото да въведат еврото, но само ако изпълняват критериите от Маастрихт. Председателят на Европейската Централна Банка Жан Клод-Трише е на мнение, че нито една от десетте присъединили се към европейското семейство държави не изпълнява всички критерии за икономическото сближаване.

”Искам да използвам тази възможност, за да подчертая още веднъж, че не сме поставили срок за разширяването на еврозоната. За да получат разрешението за въвеждане на еврото, въпросните държави ще трябва да докажат постоянната си икономическа и правна конвергентност.”

Европейската Централна Банка измерва тази конвергентност на базата на различни критерии, един от тях е инфлацията. С тази трудна задача отлично се справят три от десетте нови страни-членки: Естония, Литва и Словения, за разлика от Полша, Чехия и Унгария. Естония е държавата, чиито обществени финанси са по-добри от тези на някои от старите страни членки на Европейския Съюз. Бюджетният излишък на Естония през 2003-та година бе повече от три процента от брутния вътрешен продукт.

Естония, Литва и Словения се намират от края на юни 2004-та в т. нар. изпитна фаза преди приемането им в еврозоната. Това означава, че в продължение на две години съответните валути не трябва да варират с повече от 15 процента спрямо еврото. Този процес ще протече в Естония и Литва без особени проблеми, тъй като валутата на двете държави е така или иначе вече години наред обвързана с еврото.

Не толкова обнадеждаващо е положението в Чехия, Полша и Унгария. Бюджетните дефицити на тези държави надхвърлят значителното границата от три процента. Сложната икономическа и финансово-политическа ситуация в повечето от 10-те нови страни членки на Европейския Съюз явно няма да позволи въвеждането на еврото там преди 2010-та година.