1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Разширена Европа и трансатлантическите връзки

На конференция във Вашингтон, организирана от Центъра за стратегически и международни проучвания, бяха обсъдени отношенията между разширена Европа и САЩ. Сред многото дискусии на ЕС, НАТО и отношенията между Вашингтон и Брюксел, тази конференция се отличава с това, че очертава ясно разликите във вижданията на Брюксел и Вашингтон за бъдещото разширяване на Европа. От нашата кореспондентка във Вашингтон С

�ня Каникова

Главните въпроси поставени на тази конференция бяха за перспективите на бъдещото разширяване, и как то се вписва в политиката на ЕС и САЩ.

Докато американските представители говориха с ентусиазъм за “голяма Европа”, за “разширени граници на свободата”, за икономическата и политическа полза от бъдещата експанзия на изток, европейците настояха на практически въпроси. Те акцентираха върху трудностите на всяко разширяване, неговото финансиране и факта, че Европейският съюз може и да не е в състояние да абсорбира още много държави, някои от които стриктно погледнато нямат нищо общо с Европа. В тази категория безспорно влязоха бившите съветски републики в Централна Азия, но Брюксел е склонен да гледа скептично и на присъединяването на държави като Украина.

Една от големите разлики в американското и европейското виждане за бъдещите граници на ЕС е това дали в него ще влязат, или не, Украина, Турция, Молдова, Белорусия и Грузия. Някои от изказванията показаха, че от ЕС са склонни да гледат на интерграцията на Балканите като на край на всякакви разширявания. САЩ биха искали да видят “голяма Европа” простираща се до Южен Кавказ и Централна Азия. Докато аргументът за “европейското наследство” на Украина е защитим, по-трудно може да се говори за европейското наследство на Киргизстан.Алън Чарлтън от мисията на Великобритания в САЩ заяви, че единството на Европейския съюз се крепи “колкиото върху общи ценности, толкова и върху обща география”, каквато държавите по периферията на съюза не споделят. Срещу това виждане е визията на САЩ представена от Даниъл Фрийд, заместник държавен секретар за Европа и Евразия, и от бившия съветник по въпросите на сигурността Збигнев Бжежински. Те говориха за “консолидиране на демокрациите в периферията на Европа”.

Американската тенденция е да гледа на евроинтеграцията като на магия за решаване на всякакви проблеми: от Косово до Централна Азия. Европейската тенденция е да гледа на самата евроинтеграция като на нарастващ проблем. Двете страни на океана имат поне общо становище по важния и за България въпрос за интеграцията на Балканите. Европейците обаче не пропускат да отбележат, че независимо от политическата си стойност, евроинтеграция на нови държави ще се допукса само когато Брюксел реши, че те наистина са постигнали критериите за присъединяване. Те изтъкнаха, че има умора от разширяването - причина за провала на референдумите за европейска конституция, - и има лимит на капацитета на Европа да абсорбира нови държави в съюза.

Американските и европейските участници показаха и различия по въпроса за позицията на Русия спрямо разщиряването на ЕС на изток. Докато във Вашингтон се опитват да докажат, че Русия е едва ли не заинтересована ЕС да стигне до Централна Азия, за да бъде обградена от демократични държави, в Брюксел отчитат желанието на Русия да възстанови влиянието си върху бившите си републики в Централна Азия и по възможност в черноморската зона, най-вече Украина и Грузия. И от двете страни на Атлантика има разбиране, че експанзиращата евроинтеграция е освен всичко и средство за спиране на руското влияние, но вътре в ЕС няма единна позиция за това дали да се спира руското влияние или да се насърчава. Франция и Германия беше изтъкнато по-скоро биха се радвали на една Русия, която балансира американската мощ и влияние.

В по-конкретен план, поставени бяха въпроси на разширението, които засягат негативно американо-европейските отношения, например за постоянните привилегировани търговски партньори. Тук беше цитиран българския президент Георги Първанов, който по време на посещението си във Вашингтон през октомври изрази учудване от слабите търговски отношения между България и САЩ, въпреки близкото политическо партньорство. Американски експерти посочиха, че няма никаква тайна защо е така – търговските правила, които ЕС налага на кандидатките, причиняват големи проблеми. Критикувана беше политиката на Брюксел да държи държавите-кандидатки извън ЕС по отношение на привилегиите, но да изисква от тях да спазват същите правила като постоянните членки. “Комбинацията е невъзможна и само ще обтегне допълнително отношенията между Европа и Америка”, казаха експертите.

Подобно съдържание