1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Разрешаването на проблема с иранската ядрена програма пак се отложи

Въпросът за иранската ядрена програма ще бъде предаден на Съвета за сигурност на ООН. Дори Русия и Китай, подкрепящи до скоро Иран, са се съгласили на тази крачка, става ясно от комюнике след срещата на петте постоянни членове на Съвета в Лондон. Съветът за сигурност обаче ще дискутира по темата Иран едва след официалния доклад на агенцията по атомна енергия, който ще излезе през март. Това според нашия близ

default

�оизточен наблюдател Петер Филип е не решаване, а протакане на проблема.

"Решението ни не можеше да бъде по-категорично", заяви американски дипломат след среднощните разговори в Лондон по повод на иранската ядрена програма. Той обаче все пак призна, че в крайна сметка резултатът от лондонските напъни на петте постоянни членове на Съвета за сигурност и Германия могат да определят с поговорката: Напънала се планината, та родила мишка. Ако доскоро САЩ и ЕС настояваха за това проблемът да бъде представен на вниманието на Съвета за сигурност още до края на тази седмица, то сега се появиха мъгляви формулировки. Например, че Съветът за сигурност щял да бъде информиран от международната агенция за атомна енергия в четвъртък, но щял да изчака доклада й през март.

Казано направо – разрешаването на проблема беше отложено, макар че от САЩ и ЕС демонстрират задоволоство. В крайна сметка обаче се наложиха Китай, Русия и Ел Барадей, шефът на агенцията за атомна енергия, които настояваха за повече време. Ако тази позиция не беше взета предвид, снощи нямаше да се стигне до никакъв компромис.

При тези обстоятелства диспутът около иранската атомна програма остава оспорван и съмнителен. Доскоро европейците настояваха упорито за това, проблемът да бъде представен максимално бързо на вниманието на Съвета за сигурност на ООН. Целта беше да се стигне до санкции спрямо Техеран. Междувременно обаче дори във Вашингтон се замислиха, каква ще бъде ползата от подобен ход. Все по-ясно ставаше, че нито Русия, нито Китай ще се съгласят на санкции срещу Техеран и ще наложат вето в Съвета за сигурност. Освен това никой не беше в състояние да каже, какви точно трябва да са тези санкции, че да има ефект от тях. Така дипломатическото фиаско в Ню Йорк щеше да е сигурно.

В същото време руснаците подновиха предложението си, да посредничат, като принудат режимът в Техеран да се съгласи на компромис, без да губи достойнството си. Предложението на Москва е, да извършва заедно с Техеран оспорваното обогатяване на уран в Русия, без обаче иранският режим да бъде лишаван от правото да извършва това и на своя територия. Това право произтича от договора за неразпространение на ядрено оръжие, в случай, че обогатяването на урана служи наистина за мирни цели. В дадения случай няма доказателства за подготвяна в Иран атомна бомба, въпреки, че режимът в Техеран се похвали с това. Фактът обаче, че по този въпрос продължава да има напрежение се дължи не на наличието на доказателства, а на недоверието на Запада спрямо Техеран. Освен това политиците, а и журналистите, объркват постоянно причини със следствия. Последният пример за това дойде снощи от Лондон. В комюникето на заседавалите там постоянни членове на Съвета за сигурност и Германия се казва, че проблемът с Иран ще бъде поставен на вниманието на Съвета за сигурност. В действителност обаче точно това беше отложено. С други думи тук става дума не за фактически и дипломатически успех, а в най-добрия случай за диалектика.