1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Разпети петък

Днес е Разпети петък, денят, в който Христос бил разпънат на кръст, а един разбойник помилван.

default

Статуя на Исус Христос във Ватикана

С подобни несправедливости е пълна цялата история на човечеството. Те дори са част от днешния ни живот. Но никоя не е оставила такъв отпечатък, както разпъването на Христос. Как да си обясним това? Отговорът е много лесен и много прост, но същевременно недостижим за ума и сърцето на днешните хора, които са извън Църквата. Трудно е да им се обясни, че това е така, защото

на кръста е разпнат самият Бог,

и че този факт не може да не окаже огромно влияние не само върху видимата човешка история, но и върху всичко, което предстои, след като тази история приключи. Между другото това било трудно за разбиране и от съвременниците на Христос.

Апостол Павел го обяснява много добре, много просто и много кратко в едно изречение:

„Христос разпънат на кръста е съблазън за юдеите и безумие за елините”.

И едните, и другите не можели да си обяснят как така Бог може да увисне на кръста, едно от най-презрените наказания, използвани от Римската империя. Съблазън за юдеите, защото те очаквали цар, водач, лидер, революционер, човек със земна власт и социална мисия, човек, който да уреди живота им, а те само да го следват и да му се подчиняват.

Именно това е едно от изкушенията, които самият Христос отхвърлил в пустинята по време на 40-дневния си пост. Сатаната му предложил всички царства и слава на земята да легнат в краката Му, но Иисус отказал. Именно този отказ и позорната смърт на парче дърво били съблазнителни за юдеите, защото им пречели да видят същинската мисия и същинската власт на Христос. Те не повярвали в духовното му послание. Въпреки многобройните чудеса, които вършел, за да удовлетвори нуждата им от веществени доказателства, те забравили всичко и когато Пилат ги попитал какво да прави с Него у Когото сам той не виждал никаква вина, юдеите изкрещели: „Разпни го!”.

За елините този кръст бил безумство, защото те не можели да си представят безкрайния и всемогъщ Бог да се побере в килията на едно тяло и да приеме формата на немощен, слаб и измъчен човек. Те мислели, че тази сила е толкова могъща, необхватна и непонятна, че надменно се присмивали на твърденията на някакви окаяни рибари, че разпнатият Иисус и самия Бог.

Днес ние не се различаваме много от нашите предшественици.

Трудно ни е да приемем или по-скоро да разберем как така нечие страдание, пък било то и на Бога, може да ни помогне с нещо или да помогне на когото и да било. Много трудно ще е на днешните свещеници да свидетелстват за кръста и разпнатия Христос на света извън Църквата, чийто основен принцип е удоволствието. Днес модерният и цивилизован, както го наричаме, свят, се движи и живее почти изцяло от и заради нагона за удоволствие. Как да кажеш на хора, които ежеминутно правят всичко възможно, за да постигнат някакво, дори и минимално чувство на удоволствие, че страданието е спасително за тях. А страданието на Иисус не е страдание само по себе си, нито сантиментална саможертва в името на високи идеали.

Със своята кръстна смърт Христос стигнал до края, до предела,

който знае човешката природа, и преминал този предел със своето възкресение, за да освободи тази природа.

На Рождество Бог станал човек, а на Разпети петък останал човек до края. В неделята на Възкресението човекът станал Бог и по този начин връзката, прекъсната преди много време, била възстановена.

Кръстът е пресечната точка. Мястото, в което се срещат Богът и човекът, и от което започва историята на човешкото спасение. На днешния ден Църквата си спомня както човешкото безумие на онези, които са разпнали Христос, така и безкрайната отдаденост на Бога. Този кръст обаче и това страдание трябва да бъдат мислени само в контекста на Възкресението. Мнозина са се опитвали да постигнат мъченически живот. Без него, без Възкресението, жертвата на Христос и увисването Му на кръста нямат никакво значение. Още един от героите в човешката история. Суетна е надеждата ни, както казва същият Апостол Павел, напразна е вярата ни, ако няма Възкресение. С това и този ден се различава от всички останали, в които човешки герои са жертвали живота си за някакво общо благо. Христос със своята жертва победи смъртта и това е най-радикалната, голяма победа, извършвана някога.

Подобно съдържание