1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Разговор с председателя на комисията по външните отношения в германския Бундестаг

Рупрехт Поленц е депутат от фракцията на ХДС/ХСС

Рупрехт Поленц е депутат от фракцията на ХДС/ХСС

Г-н Поленц, най-горещият въпрос за Западните Балкани е неясният статут на Косово. Сред албанското мнозинство в провинцията расте нетърпението, докато сърбите се противопоставят категорично на възможността за получаване на независимост от Косово. Има ли, според Вас, решение, което да е приемливо и за двете страни?

Поленц: Мисля, че такова решение са предложенията на финландския посредник Марти Ахтисаари, представени пред Съвета за сигурност на ООН, и по които вече се състояха консултации. Отдавна вече Сърбия не администрира Косово, а този статут не може да остане вечно. На този фон двете страни не проявяват никаква склонност за постигането на компромис, но погледнато трезво тяхното бъдеще е в Европа. Перспективата пред Сърбия е през 2008 година да получи статут на кандидат за членство в ЕС, което обаче няма да е възможно без решаването на косовския въпрос. На тази основа, но и заради включените в предложението на Ахтисаари широки гаранции за сръбското малцинство в косово, трябва да стане възможно постигането на съгласие. Това е и позицията на ЕС.

Какво трябва да направят косовските сърби и албанците още сега, за да стане възможно постигането на такова решение?

Поленц: Те трябва да приемат неизбежното. Милошевич нанесе огромни щети на Сърбия. Трагично е, че сегашното демократично избрано правителство на Сърбия сега трябва да носи последиците от това. В тази ситуация много може да помогне европейската перспектива на Сърбия. Що се отнася до албанците, техните политици трябва да са готови, ако се стигне до приемане от СС на ООН на резолюция, даваща на Косово международно наблюдавана независимост, тепърва да запретнат ръкави и да започнат работа. Много неща трябва да бъдат направени за развитието на страната, в която живеят много млади хора, и в която обаче има огромна безработица. С една дума – косовските политици са изправени пред сериозни задачи.

Споделяте ли опасенията на много критици, че даването на независимост на Косово може да предизвика т.нар. “ефект на доминото” в района на Балканите?

Поленц: Не. Трябва да бъде казано ясно, че в случая става въпрос за еднократно събитие, което не може да бъде използвано като претекст за подобни искания никъде в района на Балканите или по света. Трябва да приемем, че от време на време ще се появяват подобни призиви, но ако международната общност е достатъчно категорична, че случаят Косово е прецедент, то и въпросът би следвало да е приключен.

Ако се стигне до независимост, тогава на дневен ред идва въпросът за дългосрочно международно присъствие в Косово. Европа вече има известен опит, напр. от Босна и Херцеговина, където обаче въпреки огромните усилия и финансови средства досега няма особено значими резултати от това присъствие. Така напр. беше провалена реформата в полицията, страната среща огромни трудности в утвърждаването на централно правителство. Какви поуки може да извлече от това международната общност с поглед към Косово?

Поленц: Ако съдим за постигнатото в Босна по отношение на очакванията и надеждите ни, сигурно сте права. Но ако включим в тази оценка и това, откъде сме тръгнали, тогава все пак е постигнато нещо в Босна. Като казвам ние, имам предвид и онези сили в страната, които положиха и полагат усилия за помирение. Поуките за Косово? – на първо място това, че международната общност трябва да е търпелива, и че на всички страни трябва да им е ясно, че без тяхното лично участие, без техния ангажимент за провеждане на необходимите реформи за интеграцията им в Европа, просто не е възможно да бъде постигнат успех. Това не е влак, на който се качваш и се озоваваш в Брюксел. Разстоянието трябва да се извърви, така да се каже – пеша, и примерът не е никак лош, защото съдържа в себе си и факторът време, и търпението, които са необходими.

Но дори и да приемем, че ще се върви пеша, много страни от Западните Балкани, в т.ч. Македония, Черна гора, Албания освен Босна и Сърбия, желаят колкото се може по-скоро да стигнат до Брюксел. От друга страна в ЕС се чуват много силни гласове, които предупреждават от прекомерно разширяване на общността. Смятате ли, че всички тези страни имат реални шансове за членство в ЕС?

Поленц: Те имат перспективата, вратата пред тях е отворена, пътят е предначертан, който те сами трябва да извървят. Без перспективата и отворените врати обаче те биха се чувствали сами и изоставени, и всички успехи, постигнати дотук, до голяма степен биха се обезсмислили. От тази гледна точка е правилен подходът на ЕС, да потвърждава обещанията в контекста на Пакта за стабилност, които съдържат и европейската перспектива за тези страни.

Тези дни в Европейския парламент се проведе обсъждане за напредъка, постигнат от Хърватия за членство в ЕС. Хърватите са убедени, че няма да струва прекомерно много на Брюксел, ако тази малка страна с 4.5 милиона население все пак бъде приета преди да бъде разрешен проблемът с конституцията. Смятате ли, че това е възможно да стане?

Поленц: Не вярвам, това да се случи. С пълното съзнание и задоволство от постигнатия напредък от Хървати трябва да припомним, че една от целите на пакта за стабилност за Балканите е свързана именно с подобряването на регионалния климат между страните от региона. Това ще рече, че трябва да се подобри сътрудничеството между бившите югославски републики. И когато се обсъжда въпросът за приемането им в ЕС, трябва да се мисли и в тези рамки, и за това, как да бъде постигнат напредък в целия регион.

През тази седмица турският външен министър Абдуллах Гюл, който е от религиозно-консервативния лагер, беше номиниран за президент на страната. Виждате ли в това пречка по пътя на Турция към членство в ЕС?

Поленц: Не, турската конституция предвижда, държавният глава да бъде избиран от парламента на страната, както и министър-председателя. Т.е. в конституцията е регламентирана липсата на система, според която отделните власти се контролират помежду си, и няма нищо странно в това, че те понякога са от една и съща партия. Смятам тази ситуация за съвсем нормална, а ние не трябва да я усложняваме, напр. като поставяме под съмнение резултатите. Видяхме, че именно конфронтацията между досегашния президент и парламентарното мнозинство забавиха реформите в Турция. Вероятно това в бъдеще ще върви по-гладко и по-бързо.

Като председателка на ЕС Германия се стреми да изясни въпроса за преките търговски контакти с т.нар. Севернокипърска турска република. Какво решение според Вас се очертава като възможно?

Поленц: Много е трудно, защото с Кипър, който е разделен, ние внесохме в ЕС и съответния конфликт. Не се оправдаха надеждите, че приемането на страната в ЕС ще реши и проблема с разделението на острова. Както знаем, кипърските турци приеха на референдум предложенията в плана на Кофи Анан, а противно на всички очаквания срещу него се обявиха кипърските гърци. И ние трябва да зачитаме тези решения. Но две неща не трябва да допуснем да се случат – да се задълбочава изолацията на северната част на Кипър. В това отношение могат да се окаже полезна финансовата помощ, и второ – в никой начин не бива да се налага мнението, че след като преди приемането на република Кипър в ЕС не е бил решен проблемът с разделението на острова, това разделение ще си остане завинаги. ЕС е възприел позицията, че кипърците са тези, които сами трябва да намерят пътя за обединението на острова, а ЕС е готов да помага по всякакъв начин. Сегашната ситуация обаче не бива да продължава още дълго.

В Румъния – една от най-новите страни-членки на ЕС, от седмици бушува правителствена криза. Президентът Бъсеску е обвиняван за злоупотреби, а той отрича. Свидетели сме на истински театър. Затова да ви попитам: Смятате ли, че Румъния беше достатъчно зряла за членство в ЕС?

Поленц: Правителствени кризи е имало в една или друга новоприета страна-членка, имало е такива и в “Стара Европа” по определението на Доналд Ръмсфелд. Самите румънци обичат да се мерят със страни като Италия, където животът на правителствата обикновено е по-кратък отколкото в Северна Европа. Затова няма да драматизирам нещата. От друга страна обаче се опасявам, че тази правителствена криза може да се отрази негативно на усилията на страната за справяне с проблемите в съдебната система и превенцията на корупцията. Датата 1 януари 2007 за приемане в ЕС беше приета много отдавна и вече не можеше да бъде коригирана. Надявам се, че ЕК няма да прибегне до лоста с предпазните клаузи, защото румънците сами ще се справят с реформите. В противен случай Брюксел няма да има друг изход освен да приложи този защитен механизъм.

Подобно съдържание