1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Разговор с политолога д-р Хайнц Брам за политическата култура в България

На експертна международна конференция в Берлин, посветена на приемането на Бългаия и Румъния в Европейския Съюз, политологът д-р Хайнц Брам изнесе доклад за политическата култура в България. Александър Андреев разговаря с него по темата.

default

Г-н Брам, кои са Вашите основни тези за политическата култура в България, с които запознахте публиката в Берлин?

“Доколкото мога да преценя обстановката в България, партиите там, както консервативните, така и либералните, нямат онези дълбоки корени, които са необходими, за да могат да разчитат на трайна подкрепа от страна на обществеността. Социалистическата партия се уповава все още на старите традиции, комунистическото й минало играе според мен до днешен важна роля. Фактът, че избирателите на българските консерватори не са постоянни, се дължи предимно на разпадането на СДС, на това, че произлязлите от това обединение партии са в непрестанна борба. С интерес констатирам, че ДПС може да разчита на постоянство сред избирателите си. Определям това развитие като не дотам положително, тъй като то показва, че избирателите от турски произход гласуват винаги за ДПС, независимо от това, дали работата на партията се очертава като ползотворна или не. Наличието на две относително стабилни партии, тоест партии, които могат да разчитат на постоянните си избиратели – това са ДПС и БСП, нарушава равновесието на българската политическа сцена.”

НДСВ и ДПС се представят като либерални партии. Какво мислите Вие като политолог, основателно ли е това?

“Партията на Симеон Сакскобургготски се обърна към Европейската народна партия с молбата да стане нейн член. По този начин НДСВ се определи като консервативна партия. Едва след това последва завоят в посока към либералното крило. Ако хвърлим поглед върху политическата програма, върху работата на НДСВ, установяваме, че партията има както либерални, така и консервативни черти. Аз съм така или иначе на мнение, че рязкото разграничаване на партиите между либерални и консервативни не е от полза. Поне що се отнася до България и до останалите страни в Югоизточна Европа с комунистическо минало. Що се отнася до ДПС – никога не бих определил тази партия като либерална. Смятам, че партията използва това определние чисто и просто като вид етикет, като емблема.”

Вие наблюдавате внимателно какво става в десния сектор на българското политическо пространство, където вече от години цари криза. Каква е Вашата прогноза, какво може, какво ще се случи там?

“Почти във всички страни от Източна Европа наблюдаваме разпадане на възникналите след 1989-та година антикомунистически, консервативни обединения. Разпадането на СДС може да се окачестви като част от този процес. Българското политическо пространство подлежи на развитие, то далеч не е окончателно оформено. Според мен има три основни възможности: обединение на произлязлите от СДС политически партии, вторият вариант е обединението им с НДСВ, и третият е възникването на съвсем нова партия. Самите българи трябва да решат, коя от тези три възможности ще настъпи в действителност.”

Кметските избори в София и победата на Бойко Борисов може би ще повлияят върху тенденцията, за която Вие споменахте. Смятате ли, че има такава вероятност да възникне нова партия около кмета на София?

“Нека си спомним, че партията на Симеон Сакскобургготски възникна в продължение на броени седмици. Същата тази партия спечели при изборите през 2001-ва година 43 процента от гласовете на избирателите. “Атака” възникна също извънредно бързо и отбеляза въпреки това успех на тазгодишните избори. Същото би могло да важи и за успеха на евентуална партия около Бойко Борисов. Нека не забравяме обаче, че такива партии могат да загубят влиянието си със същата тази скорост. Основният проблем в България е според мен липсата на постоянни избиратели, избиратели, които остават верни на партията си в продължение на години. Българските гласоподаватели биха могли да бъдат сравнени с джижещи се пясъци, които днес поемат на ляво, а утре на дясно. Това е твърде опасно за българската демокрация. Затова усилията би трябвало да се концентрират върху стабилизирането на демокрацията, върху създаването на почва за трайното й установяване. България трябва да е на ясно, че след присъединяването си към Европейския Съюз тя ще бъде наблюдавана със същия този бдителен и критичен поглед както и в периода на подготовка за еврочленството. Смятам, че това ще е от полза за стабилността в страната.”