1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Разговор с балканския кореспондент на “Франкфуртер алгемайне цайтунг” Михаел Мартенс

Засега Косово остава протекторат на ООН

Засега Косово остава протекторат на ООН

Г-н Мартенс, каква е оценката ви за ситуацията на Балканите днес?

“Мисля, че обстановката се усложнява от два фактора – първо: това е въпросът за статута на Косово, който засяга целия регион, и второ: изпадналият в застой процес от Солун. През 2003 година на срещата на върха беше потвърдена европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Теоретично тя продължава да е валидна, но междувременно настъпиха някои усложнения като отхвърлените референдуми във Франция и Холандия и т.нар. умора от разширяването. Това означава, че приемането на нови страни в ЕС вече не зависи само от реформите в тях, а и от това, колко бързо съюзът отново ще бъде в състояние да се разширява. Това влошава политическия климат в условията на продължаващите реформи в страните от Западните Балкани.”

Може ли решението на косовския въпрос да ускори този процес?

“Независимо от лошата изходна позиция съм оптимист. Мисля, че от бързото решаване на този спор ще спечели Сърбия, тъй като от години политическият климат в тази страна е отровен от този дебат. По темата за косово Сърбия се нагърбва с една тежест, която тя икономически не може, а политически не иска да носи. Смятам, че в момента, в който Белград се освободи от тази тежест, сърбите ще могат отново да насочат енергията си към самите себе си, и съм убеден, че от тях можем да очакваме приятни изненади през следващите няколко години. Политическият елит в страната е силен и разполага с управленски потенциал, който ще му позволи да проведе реформите от споразумението за асоцииране. Възможно е Сърбия много бързо да извърви пътя до приобщаването си към ЕС.”

В този сложен политически момент как виждате ситуацията и ролята на Македония?

“Мисля, че косовският въпрос засяга в по-голяма степен вътрешната стабилност на Македония отколкото тази на Сърбия. Както е известно, най-голямата албанска малцинствена общност на Балканите се намира в Македония. Засега рамковото споразумение от Охрид оправдава надеждите, но истинският тест за него тепърва предстои в близките години, когато проектът за независимо Косово няма да потвърди очакванията от икономическа гледна точка, каквито надежди сега разпространяват косовските политици. Защото едно трябва да е ясно, че само решаването на въпроса за статута на провинцията няма да донесе и икономически просперитет на областта.”

Може ли Косово да си остане един прецедент, или виждате опасност от подобно развитие и в други страни в Европа?

“Тази дискусия се води вече доста дълго време. Разбира се, че косово е прецедент, но въпросът ще зависи най-вече от това, дали след намирането на решението за окончателния статут ЕС ще се ангажира достатъчно силно и сериозно с региона. Защото ако не се ангажира, тогава съществува риск от негативни последствия за региона. И в този смисъл въпросът представлява предизвикателство за ЕС както никое друго преди това.”

Реално ли е да очакваме, че две албански държави могат да просъществуват достатъчно дълго време на Балканите?

“Добър въпрос, който наскоро обсъдихме с един мой сръбски приятел в едно кафене край Бранденбургската врата в Берлин. Т.е. на мястото, където доскоро преминаваше границата между двете германски държави, които днес са обединени. Политически коректният отговор е, че двете албански държави ще си останат две. Дали това ще се потвърди и в практиката след 10-15 години, това не е ясно. Струва ми се, че ще се получи нещо като състезание между т.нар. “Велика Албания” и ЕС – кой от двамата ще се окаже по-бърз.”

С други думи – не може да се предскаже, какви ще бъдат последиците в единия или в другия случай?

“Така мисля и аз, независимо, че европейките политици се държат, сякаш нещата са прогнозируеми. На Балканите има достатъчно примери за това, как събитията са се оказвали следващи неочакван ход. Затова мисля, че трябва да сме подготвени и за развой, който може и да не ни е съвсем по вкуса.”

Особено през периода на войните на Балканите германските медии пресъздаваха една по-скоро шаблонизирана картина на Балканите, за Македония. Сега, когато живеете в района на Балканите, промени ли се Вашата представа за Балканите?

“Да, разбира се, макар че цялата сложност на взаимоотношенията на Балканите не се вмества в рамките на едно интервю, и вероятно трябва да се нашие книга за това. Не е възможно нещата са се опишат само с белия и черния цвят. Те са далеч по-сложни и заплетени отколкото обикновено това изглежда отстрани.”

Кога, според вас, Македония може да стане член на ЕС?

“Това отново зависи от Солунския процес, за който вече говорихме. За съжаление вече нещата се са както яха досега, т.е. да зависят само от реформите в страните-кандидатки. Приемането на нови членове в ЕС вече е функция и от процеса на реформи вътре в общността. Затова и въпросът ще зависи не само от това, как напредват отделните страни-кандидатки, а и от това, дали ЕС през следващите 2-3 години, когато французите отново ще са гласували за конституцията, ще се окаже способен да се реформира.”

Една държава с население от около 2 млн. души едва ли може да е много сериозно изпитание за ЕС?

“Това е аргумент, който често се дава. Ерхард Бусек – координаторът на Пакта за стабилност на Балканите, с право посочва, че не е сериозен аргументът за изчерпаните възможности на ЕС да приема нови страни, защото всички страни от Западните Балкани, взети заедно, имат население колкото половин Полша, разбира се без Турция, която не влиза в тези сметки.”

Вие многократно сте бил в Македония. Какво установявате, когато посещавате тази страна?

“Често ходя наистина напр. в Охрид, Струга, посещавам манастирите. Може би защото ежедневни ги занимава въпросът за националната им идентичност и тази на техните съседи, македонците имат много силно чувство за всякакви въпросите, свързани с националността. И това е едно от нещата, които ми харесват у тях. Като германец напр. на мен не ми се налага всеки ден да доказвам националното си чувство. Един македонски славянин трябва всеки ден да се доказва като такъв спрямо гърците, донякъде спрямо българите и сръбските националисти, а в някаква степен и срещу Запада, който не винаги им се доверява. Смятам тази чувствителност на македонците за тяхно предимство.”