1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Радост в мъка, мъка в радостта

Изборите за 41-то Народно събрание вече са история. Резултатите от тях обаче предстои да се материализират в нова конфигурация на политическите сили в парламента, която да излъчи следващото правителство на България.

default

Дали ще се смеем или ще плачем ще проличава тепърва

Доколко важен е този процес за една от най-проблемните членки на ЕС и с какви трудности ще се сблъска българското общество? Анализ от Георги Папакочев.

Тежкият „двустепенен” изборен маратон през това лято финишира с парламентарния вот и българите биха могли да кажат най-сетне: „Достатъчно, изпитанието завърши!”. Едва ли обаче от малката балканска държава ще се чуе въздишка на обществено облекчение, защото трудното тепърва предстои. Безспорният победител ГЕРБ, който в изборната нощ чу очакваното „Кралят е мъртъв, да живее кралят!”, предстои не само да влезе в управлението с летящ старт и да се учи на него в движение поради кризисната икономическа обстановка, налагана от рецесията в страната и глобалната икономическа криза, но и да възстанови поне частично доверието на европейските партньори към все още най-бедната и корумпирана членка на ЕС.

Besen an einer Hauswand

Изборите поразчистиха

Очистителната сила на вота

Главоломната загуба на БСП, която оглавяваше досегашната управляващата тристранна коалиция, предизвика толкова силен шок сред бившите комунисти, че в изборната нощ те най-сетне признаха, макар и със скърцане на зъби, че основна роля в техния, а и на другия партньор от „тристранката” провал в крайна сметка изиграха непремерените и недопустими от европейска гледна точка изказвания на лидера на ДПС Ахмед Доган в хода на предизборната кампания. Така освен всичките провали на досегашното управление, то трябваше да понесе и последствията на „приятелския огън”, който умишлено или не изпрати едните в опозиция, а другите – зад оградата на българския парламент.

Тревожен, естествено, е и стабилният изборен резултат на крайните националисти от „Атака”, чиито като цяло ксенофобски тези и лозунги все по-често се репродуцират буквално и от други политически формации, като например фамозната РЗС, чийто тон по отношение на турското малцинство в страната е в пълна хармония с политическите тромпети на „Атака”. Напук на социологическите прогнози, изборите изненадващо поразчистиха политическия „калабалък” в България, макар и да оставиха след себе си доста горчив вкус в устата на избирателите и европейските партньори на страната.

Предизборни рекорди

Всъщност едва ли можеше да се очаква и нещо по-различно, след като българите в продължение на месеци наблюдаваха с омерзение жалките политически „маймунджулъци” в предишния парламент и около изборите – поява и сублимиране на странни депутатски групи, възникване на партии „мюрета” /изкуствени патици/ като неясни политически субекти с още по-неясни задачи, поставени им от заможни кукловоди в сянка, опити за проникване на откровени престъпници в законодателната власт пряко от подсъдимата скамейка, наивно глуповата партийна пропаганда и... вездесъщият ваксаджийски пропаганден метод за очерняне на политическия не опонент, а противник, враг.

Bulgarien / Boiko Borissow

Новите управляващи са изправени пред сериозни предизвикателства

Тазгодишните избори за първи път така ярко бяха оцветени от наченки на истински етнически екстремизъм, при който разтърсващите предизборни „изповеди” на известен партиен лидер за представите му, свързани с механизмите на властта и корупцията, радикализираха както неговите избиратели, така и отколешните му яростни противници сред националистическите кръгове, а и вече не само тях. Което принуди час по час президента и досегашния премиер с вопли да призовават по медиите към етническа толерантност и спокойствие.

Реалността ще засенчи бързо еуфорията

Оказа се, че купуването на гласове и другите „хитринки” за осигуряване на т.нар. ”контролиран вот” на избирателите могат спокойно да наредят България високо в европейската класация за рекордите на Гинес. Най-тъжното е, че българинът е докаран дотам в своята сиромашия, че е готов да продаде гражданската си съвест за дребна сума, замразено пиле или платена сметка за вода или ток. Подобно на наркоманите, които гласуват контролирано за безплатна доза-две наркотик, много групи местни избиратели демонстрираха готовност да продадат всичко единствено за своето физическо оцеляване и евентуално работно място. Изборният туризъм, характерен единствено за България, и този път постигна завидни висоти.

Така или иначе задушена от икономическата рецесия и многобройните „батаци” в държавата, еуфорията на победителите във вота ще премине обидно бързо, за да отстъпи място на тъжните реалности в малката балканска държавица. От това как ще подходят към тях новите управляващи зависи не толкова представянето им във властта, а връщането на доверието и нормалността сред българското население. Задача сложна, тежка и много деликатна. Казано иначе - радост в мъка, мъка в радостта.

Редакцията препоръчва