1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

„Радикален ислям в България може би ще има”

Истерията около ислямистите, породена от зачестилите кръвопролития в Европа, неизбежно се пренесе и в България. Има ли основания да се тревожи от нещо България - страна с над половин милион мюсюлмани?

Невярно е твърдението, че в България имало почва за радикален ислям. Така поне смята главният прокурор Сотир Цацаров. Чухме го да опровергава тезата в парламента - на организирана от Патриотичния фронт (ПФ) дискусия по темата. Няколко дни по-рано националистите внесоха проект за промени в НК, които ще инкриминират проповядването на радикален ислям. На същата кръгла маса председателят на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) Димитър Георгиев посочи откъде, според него, идва рискът: „маргиналните групи, които, заради финансови зависимости, биха се насочили и подали на радикализация“.

Редакцията препоръчва

По-късно в медиите, бившият главен мюфтия и някогашен щатен сътрудник на ДС Неджим Генджев доразви темата - той обяви, че радикален ислям в България „може би ще има“. В тази връзка той настоя 90-те имами и командировани в България представители на турския Комитет по религиозните въпроси (Дианет) да бъдат незабавно освободени. А според бившия вътрешен министър и някогашен председател на ДАНС Цветлин Йовчев, най-уязвими от радикализация в момента са българомохамеданите - защото при тях „кризата на идентичност е по-голяма и те са склонни да възприемат такива опасни идеи“.

Радикални християни? - Разбира се.

Много важно е да спрем да използваме в публичното пространство неточното понятие "радикален ислям". За това настоява доц. д-р Михаил Иванов, експерт по етническите проблеми и университетски преподавател. Той се позовава на значението на думата „радикален“, която, според речниците, означава „коренен, дълбок, основен“. В този смисъл всеки дълбоко вярващ мюсюлманин е радикален, както и всеки коренно отдаден на вярата си християнин също е радикален. Вместо това трябва да говорим за „ислямизъм“, категоричен е Иванов. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) му дава следното определение: възглед, който определя исляма не само като религия, но и като социален, политически и правен кодекс на поведение. "Което означава, че в правния свят на нашите общества ислямът се поставя над законите, а това е недопустимо“, пояснява експертът пред ДВ и допълва, че ислямизмът следва да бъде ограничен, включително и в българското право.

default

Деца в Рибново изучават Корана

Главният редактор на в. „Заман“-България Мехмед Юмер отчита, че темата за ислямизма периодично се завърта в българското публично пространство, но хората, които изповядват исляма, го практикуват на обредно-ритуално равнище. „Интересът към религията, особено сред по-младите поколения, намалява и те се вълнуват от проблемите на съвременната младеж. И все пак е важно да се знае какво проповядват в джамиите имамите, особено онези, които идват отвън. Този проблем не трябва да се омаловажава“, казва Юмер за ДВ.

Напрежение и отчуждение

Крият ли обаче опасности най-новите законодателни инициативи в българския парламент? Например идеята всички проповеди да се изнасят само на български език? И застрашава ли раздухването на етно-религиозна психоза етническия мир в България?

За Мехмед Юмер подобни предложения пораждат само притеснения сред мюсюлманското население в страната, и то най-вече защото тези хора правят асоциации с тоталитарното минало. Затова пък доц. Михаил Иванов смята, че политиката на националпопулистите, като "Патриотичния фронт" (НФСБ и ВМРО) и „Атака“, играе изключително вредна роля: "Поредицата инициативи, като забраната на бурките, предложението за инкриминиране на неясното понятие радикален ислям, инициативата на ПФ да наложат проповедите да се изнасят само на български език, ограничаването на секциите за гласуване в Турция – всичко това създава напрежение и отчуждение сред българските мюсюлмани, турците и помаците. И тъкмо в отчуждението и тяхното капсулиране се крие опасността. Тези хора все повече се затварят в себе си, обидата им към държавата и политическите партии се увеличава. Колкото до някаква радикализация, до предприемане на противозаконни действия, това не се наблюдава“, казва доц. Иванов.

Мюсюлмани се молят

Български мюсюлмани по време на молитва

Той е против предложението за проповеди само на български език, но одобрява идеята в наказателното право да се инкриминира злоупотребата с исляма. Както и това, че ислямизмът трябва да бъде ограничен.

Във връзка с опасенията за възможно радикализиране на помаците, Мехмед Юмер уверява, че в техните общности в Родопите не се наблюдава крайност и радикализъм. При по-възрастните религиозната и етническата принадлежност са преплетени силно и те изповядват традиционния ислям. За по-младите обаче религията няма водеща роля, казва Юмер: "Когато разговаряте с тях разбирате, че те се вълнуват от същите теми, както и връстниците им в другите краища на България. Затова може би си струва да се изследва как в техните райони българомохамеданите оценяват кое е белег за демократичност – материалното благополучие или защитата на правата и свободите“.

Рискове от непремерената реч

default

Мюсюлмански протести в центъра на София срещу задържането на български имами

Доц. Михаил Иванов е съгласен, че идентичността на помаците е разколебана. Според него, те са по-религиозни от турците, защото вярата е в основата на тяхната идентичност. Така те могат да се отделят и да бъдат различни. "Безспорно е, че сред българоезичните мюсюлмани - помаците, за каквито мнозина сами се определят - желанието да бъдат различни от българите и християните е много силно. И тъкмо то води до отчуждение. А това е наистина тревожно", твърди Иванов.

Колкото до миграцията, нагласите им за нея не са чак толкова слаби. "Много млади хора от Сатовча, Ваклиново и други общини вече са в САЩ и Канада и там живеят като модерни граждани. Слабият им интерес, до неотдавна, към това да напускат родните си места силно се е променил и миграционните нагласи и при тях стават все по-силни“, казва етническият експерт, който не пести критиките си към някои официални представители: „За радикален ислям в България говорят онези, които искат да извлекат политически дивиденти от това. Бившият главен мюфтия Недим Генджев иска да бъде забелязан, желае да остане в политическия живот и затова непрестанно насажда страхове сред хората. А г-н Сотир Цацаров, вместо да се занимава с основната си дейност на главен прокурор, е решил да участва в законодателството, сиреч да навлезе от съдебната в законодателната власт. Той непрекъснато прави изказвания, които, меко казано, са неиздържани. Всичко това също е опасно“, смята доц. Михаил Иванов.