1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

„Радикален ислям в България може би ще има”

Истерията около ислямистите, породена от зачестилите кръвопролития в Европа, неизбежно се пренесе и в България. Има ли основания да се тревожи от нещо България - страна с над половин милион мюсюлмани?

Невярно е твърдението, че в България имало почва за радикален ислям. Така поне смята главният прокурор Сотир Цацаров. Чухме го да опровергава тезата в парламента - на организирана от Патриотичния фронт (ПФ) дискусия по темата. Няколко дни по-рано националистите внесоха проект за промени в НК, които ще инкриминират проповядването на радикален ислям. На същата кръгла маса председателят на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) Димитър Георгиев посочи откъде, според него, идва рискът: „маргиналните групи, които, заради финансови зависимости, биха се насочили и подали на радикализация“.

Редакцията препоръчва

По-късно в медиите, бившият главен мюфтия и някогашен щатен сътрудник на ДС Неджим Генджев доразви темата - той обяви, че

радикален ислям в България

„може би ще има“. В тази връзка той настоя 90-те имами и командировани в България представители на турския Комитет по религиозните въпроси (Дианет) да бъдат незабавно освободени. А според бившия вътрешен министър и някогашен председател на ДАНС Цветлин Йовчев, най-уязвими от радикализация в момента са българомохамеданите - защото при тях „кризата на идентичност е по-голяма и те са склонни да възприемат такива опасни идеи“.

Радикални християни? - Разбира се.

Много важно е да спрем да използваме в публичното пространство неточното понятие "радикален ислям". За това настоява доц. д-р Михаил Иванов, експерт по етническите проблеми и университетски преподавател. Той се позовава на значението на думата „радикален“, която, според речниците, означава „коренен, дълбок, основен“. В този смисъл всеки дълбоко вярващ мюсюлманин е радикален, както и всеки коренно отдаден на вярата си християнин също е радикален. Вместо това трябва да говорим за „ислямизъм“, категоричен е Иванов. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) му дава следното определение: възглед, който определя исляма не само като религия, но и като социален, политически и правен кодекс на поведение. "Което означава, че в правния свят на нашите общества ислямът се поставя над законите, а това е недопустимо“, пояснява експертът пред ДВ и допълва, че ислямизмът следва да бъде ограничен, включително и в българското право.

Mädchen in einer Koran-Schule in Bulgarien

Деца в Рибново изучават Корана

Главният редактор на в. „Заман“-България Мехмед Юмер отчита, че темата за ислямизма периодично се завърта в българското публично пространство, но хората, които изповядват исляма, го практикуват на обредно-ритуално равнище. „Интересът към религията, особено сред по-младите поколения, намалява и те се вълнуват от проблемите на съвременната младеж. И все пак е важно да се знае какво проповядват в джамиите имамите, особено онези, които идват отвън. Този проблем не трябва да се омаловажава“, казва Юмер за ДВ.

Напрежение и отчуждение

Крият ли обаче опасности най-новите законодателни инициативи в българския парламент? Например идеята всички проповеди да се изнасят само на български език? И застрашава ли раздухването на етно-религиозна психоза етническия мир в България?

За Мехмед Юмер подобни предложения пораждат само притеснения сред мюсюлманското население в страната, и то най-вече защото тези хора правят асоциации с тоталитарното минало. Затова пък доц. Михаил Иванов смята, че политиката на националпопулистите, като "Патриотичния фронт" (НФСБ и ВМРО) и „Атака“, играе изключително вредна роля: "Поредицата инициативи, като

забраната на бурките

, предложението за инкриминиране на неясното понятие радикален ислям, инициативата на ПФ да наложат проповедите да се изнасят само на български език, ограничаването на секциите за гласуване в Турция – всичко това създава напрежение и отчуждение сред българските мюсюлмани, турците и помаците. И тъкмо в отчуждението и тяхното капсулиране се крие опасността. Тези хора все повече се затварят в себе си, обидата им към държавата и политическите партии се увеличава. Колкото до някаква радикализация, до предприемане на противозаконни действия, това не се наблюдава“, казва доц. Иванов.

Мюсюлмани се молят

Български мюсюлмани по време на молитва

Той е против предложението за проповеди само на български език, но одобрява идеята в наказателното право да се инкриминира злоупотребата с исляма. Както и това, че ислямизмът трябва да бъде ограничен.

Във връзка с опасенията за възможно радикализиране на помаците, Мехмед Юмер уверява, че в техните общности в Родопите не се наблюдава крайност и радикализъм. При по-възрастните религиозната и етническата принадлежност са преплетени силно и те изповядват традиционния ислям. За по-младите обаче религията няма водеща роля, казва Юмер: "Когато разговаряте с тях разбирате, че те се вълнуват от същите теми, както и връстниците им в другите краища на България. Затова може би си струва да се изследва как в техните райони българомохамеданите оценяват кое е белег за демократичност – материалното благополучие или защитата на правата и свободите“.

Рискове от непремерената реч

Bulgarien Sofia Proteste bulgarische Muslime Gerichtsverhandlung gegen bulgarische Imame

Мюсюлмански протести в центъра на София срещу задържането на български имами

Доц. Михаил Иванов е съгласен, че идентичността на помаците е разколебана. Според него, те са по-религиозни от турците, защото вярата е в основата на тяхната идентичност. Така те могат да се отделят и да бъдат различни. "Безспорно е, че сред българоезичните мюсюлмани - помаците, за каквито мнозина сами се определят - желанието да бъдат различни от българите и християните е много силно. И тъкмо то води до отчуждение. А това е наистина тревожно", твърди Иванов.

Колкото до миграцията, нагласите им за нея не са чак толкова слаби. "Много млади хора от Сатовча, Ваклиново и други общини вече са в САЩ и Канада и там живеят като модерни граждани. Слабият им интерес, до неотдавна, към това да напускат родните си места силно се е променил и миграционните нагласи и при тях стават все по-силни“, казва етническият експерт, който не пести критиките си към някои официални представители: „За радикален ислям в България говорят онези, които искат да извлекат политически дивиденти от това. Бившият главен мюфтия Недим Генджев иска да бъде забелязан, желае да остане в политическия живот и затова непрестанно насажда страхове сред хората. А г-н Сотир Цацаров, вместо да се занимава с основната си дейност на главен прокурор, е решил да участва в законодателството, сиреч да навлезе от съдебната в законодателната власт. Той непрекъснато прави изказвания, които, меко казано, са неиздържани. Всичко това също е опасно“, смята доц. Михаил Иванов.