1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Равносметката от 12-годишното управление на президента Жак Ширак

На следващите президентски избори през април и май във Франция президентът Жак Ширак няма да се кандидатира. Това обяви напълно очаквано самият Ширак в телевизионно обръщение снощи. Той е начело на Франция от 1995 година, когато след два провала – съответно през 81-ва и 88-ма - победи Франсоа Митеран. Какво мислят французите за продължилото почти 12 години управление на Ширак?

Жак Ширак се оттегля от голямата политика

Жак Ширак се оттегля от голямата политика

Първото, за което се сещат французите, когато ги питате за Жак Ширак, звучи така:

“Той се противопостави на войната в Ирак. Това беше правилен ход.”

Това е било добро решение и според друг французин, който обаче не вижда други положителни страни от управлението на Ширак:

“Единственото положително нещо беше позицията му за войната в Ирак.”

“Убедителен президентът беше във външната политика, и особено по въпроса за Ирак.”

С отрицателното си отношение към войната в Ирак следователно Жак Ширак е натрупал червени точки. За това обаче не се изисква много, смята журналистът и автор на книгата за 12-годишното управление на Ширак Франц-Оливие Гийсбер:

“Винаги ме избива на смях, когато хората твърдят, че Ширак е показал твърдост и кураж по въпроса за Ирак. Смелост показаха Блеър и Аснар, които се противопоставиха на общественото мнение. От позицията на Ширак не произтекоха никакви рискове за него, тъй като 70 % от французите бяха срещу войната в Ирак.”

Едно от обвиненията срещу Ширак гласи, че е опортюнист, наричан е още “ветропоказател”. Често той е променял позицията си, оттеглял е важни реформи, когато хората масово са излизали на протести срещу тях. Здравеопазване, пенсии, социални програми – във всички тези области няма никакъв прогрес по време на управлението на Ширак, твърди политическият наблюдател и журналист Гийсбер:

“Ако направим равносметка от 12-годишния мандат на Ширак като президент, ще видим, че почти нищо не се е променило. Докато в Германия Шрьодер започна реформи в икономиката и социалната сфера, във Франция имаше пълен застой.”

Ширак започва политическата си кариера на 30-годишна възраст като съветник на президента Помпиду. На няколко пъти е избиран за министър, два пъти е бил премиер, след това и кмет на Париж. Тъкмо от този период срещу него има подозрения в корупция. В желанието си да стане президент на Франция успява едва при третия опит – през 1995 година.

Една от големите поражения на Ширак е отхвърлянето от французите на проекта за европейска конституция. Без да се налага особено, той насрочи референдум, в който не успя да убеди сънародниците си да одобрят проекта. Оттогава и Европа се намира в тежка криза. Този провал хвърля сянка върху всички останали победи на 74-годишния Ширак. Сред тях и смелото му признание за тъмната страна на френската история – вината за режима на Виши при депортирането на евреите по време на Втората световна война. Това негово признание дойде още при първата му политическа реч след спечелването на първия президентски мандат през 1995 година. За нея Гийсбер си спомня следното:

“Това беше важен политически жест. Да кажеш – ние сме виновни, Франция, допуснахме грешка. Това беше важна повратна точка в неговата кариера, след която имаше и други.”

Такава беше напр. позицията му по време на Световната конференция на ООН по въпросите на климата през 2002 година:

“Къщата ни гори, а ние нехаем.”

Ширак възнамеряваше да свика втора Световна климатична конференция, но до края на мандата си той така и не успя да напредне много по въпросите на климата. Неговият устрем стигна само до там, да се обяви в защита на ядрената енергия.

Ширак влизаше в спорове за помощите за развитие за Африка, имаше различни афери, истории с жени, за което сам призна в излязъл неотдавна сборник с интервюта. Винаги е харесвал жените, но никога не си е помислял за раздяла със съпругата си Бернадет, казва Ширак. От нея той има две дъщери, а самата тя много дълго трябваше да чака любовно признание от своя съпруг, което дойде преди няколко седмици, и което звучеше така:

“Зная, че когато съм изправен пред проблеми от всякакво естество, винаги мога да разчитам на нея. Тя е до мен и без да се налага ми помага със сърцето си. Това винаги ме е впечатлявало. Тя обаче има друга слабост – бавна е като костенурка. Не бърза, предпочита да разполага с време, което понякога ме дразни.”

Занапред и Ширак ще разполага с повече време. Мнозина французи ще тъгуват от раздялата със Ширак, но като цяло приемат оттеглянето му въздържано и дистанцирано, както личи от следното мнение:

“Ширак притежаваше харизма, чувство за хумор и умение да развеселява хората. Но така също не му беше чужда и иронията. С течение на времето ми стана по-симпатичен, макар да не бе направил нищо забележително. Сега затваряме една глава, и така е добре.”