1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Равносметката от управлението на френския президент Ширак

Якият сблъсък с Вашингтон заради иракската война, провалът на референдума за евроконституцията и преходът към професионална армия маркират главните моменти в продължилото 12 години управление на Жак Ширак. В ретроспектива постиженията на френския президент изглеждат доста мижави – обобщава парижкият кореспондент на в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”:

default

На фона на очертаващия се провал на американската война в Ирак, Ширак е убеден, че е бил прав с категоричното си противопоставяне на военната интервенция. Курсът му се радваше на широка подкрепа във Франция. Но какво му донесе по същество раздорът с Вашингтон? Най-късно след оттеглянето на Шрьодер, набързо скалъпеният съюз с Германия и Русия се оказа просто суетна химера. Симпатиите в арабския свят и извън него за конфронтационния курс на Париж така и не донесоха на Ширак осезаема политическа печалба. Последните години от управлението му затвърдиха впечатлението за дълбоката бездна между глобалните претенции на Франция и реално смаляващото се влияние на френската политика.

Преди дванайсет години Ширак завладя Елисейския дворец с обещанието да затвори ножицата между богати и бедни в страната. Не беше изминала и половин година и той завъртя кормилото към курс на икономии, за да изпълни критериите от Маастрихт за въвеждането на еврото. Арогантната социална реформа на първия му министър-председател Ален Жупе предизвика огромна стачна вълна, която в края на 1995 парализира страната и доведе до оставката на кабинета.

По същото време бе извършена серия от подземни ядрени опити, които предизвикаха недоволството и на някои от френските съюзници. Последва обявеният също без консултации със съюзниците преход към професионална армия. Върхът на дързостта бяха преждевременните избори само две години след влизането на Ширак в Елисейския дворец. Само че сметката му излезе крива и диктатът на социалистическото правителство даде на Франция 35-часовата работна седмица. Това фатално постижение, което продължава да тегне като воденичен камък на националната икономика, няма наистина място в личната равносметка на Ширак, но като следствие от погрешната му сметка то засенчва цялото му президентство.

В първия кръг при преизбирането му преди пет години, Ширак получи по-малко от 20 процента от гласовете – най-лошият резултат на един титулярен държавен глава. Тъй като възникна опасност десният екстремист Льо Пен да се намеси във втория тур, Ширак бе преизбран като “спасител на републиката” с рекордния резултат от над 82 процента. Сега в края на своето управление той отново предупреди за опасността от заиграване с десния екстремизъм. Затова Ширак заслужава най-високо признание за категоричното си дистанциране от крайната десница.

Той заслужава огромно уважение и за отхвърлянето на голисткия мит, че Франция не носела никаква отговорност за съучастничеството на режима от Виши при преследването на френските евреи по време на нацистката окупация. В една впечатляваща реч непосредствено след идването си на власт през 1995 Ширак призна, че Франция също носи част от вината за станалото.

Жак Ширак никога не е бил убеден европеист. Фактът, че под неговата режисура френският вот тласна ЕС поне във временна безизходица, едва ли е случайност. Във Франция да бъдеш либерал продължава да се смята за политически недъг. В течение на своята повече от 40-годишна политическа кариера във френския партиен спектър Ширак често се държеше като хамелеон. Думите му, че смята както либерализма, така и комунизма за перверзия на човешката мисъл, разкриха нещичко от умствената настройка, владееща френската политика. В тази перспектива Америка неизбежно трябваше да стане плашилото, в което Париж я превърна.