1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Равносметката от първите 6 месеца на Бан Ки Мун като генерален секретар на ООН

Бан Ки Мун показва зъби, които обаче не хапят, пише германският вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”

default

Бан Ки Мун може да е способен на много неща, но стана генерален секретар на Обединените нации защото не притежава някои определени качества. А най-сериозното му качество, открило пътя му към централата в Ню Йорк, е неспособността му да се изживява като морален проповедник. Най-вече САЩ не желаеха, наследникът на Кофи Анан да се вживее в ролята на “световен папа”, за което предшественикът му от Гана получи през 2001 година Нобеловата награда за мир.

Половин година след встъпването на Бан в длъжност Вашингтон може да отбележи със задоволство, че новият шеф на ООН не е човекът, който обича да блести в светлините на прожекторите. Но не може да не притеснява страните с най-голяма тежест в световната организация това, че често решенията на Бан Ки Мун са обвити с непроницаема мъгла.

Последната инициатива на Бан за преструктуриране на отделите по въпросите на мира и разоръжаването за малко да се провали, но не защото страните-членки не я подкрепяха, а защото те бяха изненадани от шефа на ООН. Като външен министър на Южна Корея Бан е свикнал да работи с послушни и изпълняващи сътрудници. Сега той трябва да е в услуга на посланиците дори и на най-малките страни-членки на организацията, а не обратното.

Към това трябва да добавим и все по-честите недоразумения, които са нежелани от шефа на ООН, но се превръщат в теми, които стигат до пресата. Не добрият английски език на азиатеца, който някога е учил в Харвард, и който вече като генерален секретар трябва да може да взема решения и без помощта на преводач, обяснява донякъде нещата, но далеч не всичко. Така напр. още през втория си работен ден като шеф на ООН Бан коментира екзекуцията на Садам Хюсен с думите, че всяка държава сама можела да решава отношението си към смъртното наказание.

Около конфликта в суданската провинция Дарфур обаче Бан показа решителност, с който си спечели респект в дипломатическите кръгове в Ню Йорк. Именно Дарфур трябва да бъде аршинът, с който да се мерят успехите на Бан Ки Мун.

Той не създава впечатление за човек, който ще се опита да променя приоритетите, или да налага нови за сметка на други. Така напр. засега не се сбъдват прогнозите, че той ще се опита да ангажира световната организация по-силно с корейския полуостров за сметка на конфликтите на африканския континент. Често Бан пътува до Африка и Близкия Изток, и не се колебае да назове нещата с точните им имена в разговори с държавните ръководители напр. на Судан или Сирия.

В ежедневната си работа обаче Бан често се сблъсква с тесните граници на неговата власт, която не успя да разшири и неговият предшественик Кофи Анан. Ганаецът се опита да мобилизира световната общественост, но накрая сам се вкара в жалката роля на един генерален секретар, чийто призиви и послания никой повече не желаеше да слуша. Зад кулисите Бан може и да показва зъби, но президентът на Сирия Башар ал-Асад, или на Иран – Махмуд Ахмадинеджад знаят добре, че тези зъби не хапят, ако Бан е сам.

Днес изглежда забравено това, че в началото и предшественикът на Бан – Кофи Анан, се смяташе за приятел, дори за васал на САЩ. Сега мнозина дипломатически представителства в ООН виждат в Бан Ки Мун човекът, който демонстрира послушание пред Белия дом. Само американците са на обратното мнение.

В края на мандата си Кофи Анан трябваше да се моли за подкрепата на Вашингтон, след като той също трябваше да поеме немалко упреци за нелегалното нахлуване в Ирак. Сега наследникът му Бан Ки Мун възхвалява приноса на Америка за стабилизирането на Ирак.

Дали и това няма да се окаже необмислено изказване? Или е предвестник за предстояща отлично сътрудничество между него и САЩ? Каквото и да излезе, много поле за действие няма новият генерален секретар Бан Ки Мун.