1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Равносметката за ирландското председателство на ЕС

Ирландският министър-председател Бърти Ахърн бе буквално засипан с похвали от почти всички страни.

Най-голямото му постижение несъмнено е съгласуването на конституцията на ЕС - нещо, което се удаде при втория съгласуван опит. Ахърн действаше неуморно, обикаляйки европейски столици, звънейки непрестанно по телефона, само и само да постигне тази амбициозна цел.

Мнозина колеги се опитаха да убедят Ахърн сам да се кандидатира за поста председател на Еврокомисията - предвид неговите доказани вече дипломатически и организационни качества. Той обаче предпочита да си остане в Дъблин. Може би защото през тези шест месеци успя да установи също колко изнурителна е работата в Брюксел с 25 страни-членки.

Това че държавните и правителствените ръководители с такъв труд успяха да се споразумеят върху кандидатурата на следващия председател на Еврокомисията не е нещо, за което трябва да се вини ирландската страна. Ахърн се оказа по средата между два непримирими лагера - Франция и Германия от едната страна, Англия и Испания от другата. Възникналият спор повдига по-скоро въпроса, дали това е най-удачният начин за избора. Компромисният кандидат, португалският премиер Жозе Мануел Дурау Баросо, когото Ахърн в последния момент успя да представи, е само едно палиативно решение.

Ирландците оказаха натиск и по въпроса за борбата срещу тероризма. Именно сега, по време на ирландското председателство, бе постигнат конкретен напредък в сътрудничеството на полето на борбата срещу терора.

Не така успешен бе ирландският мандат що се отнася до икономическата политика. Нещата все още си остават на равнището на добронамерените декларации. Страните-членки на общността продължават да вървят по собствени пътища в полето на икономическата и финансовата политика.

Сревнително безпроблемно протече приемът на десетте нови страни-членки на 1 май. Колко далеч си остават европейските граждани от ЕС се видя обаче на изборите за Европарламента през юни. Това беше един позорен резултат, за който обаче Ирландия няма никаква вина. Евробезразличието е една от години вече актуална тема, на която трябва обезателно и то енергично да се противодейства в следващите месеци и години.

*