1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Работа навън, работа в България

Успоредно с тенденциите на намаляване на емигрантския поток от България, в Европа започват да предлагат все повече работни места за квалифицирани български работници.

default

През седмицата в българското публично пространство се появиха данни от социологическо изследване, според които година след влизането на страната в ЕС, вече не можело да се говори за масов приток на българи в Европа, а по-скоро за тенденция на връщане на български специалисти у дома. Според същото изследване българският трудов емигрант вече заминавал за чужбина не за повече пари, а заради по-добрите перспективи за развитието си, по-успешна кариера и по-добра социална среда. Мотивът "набавяне на средства" отстъпвал място на ценности като професионална кариера и самоуважение, които били нещо важно не само за личността, но трябвало да се предават на поколението. Изводът на авторите на изследването е, че българската емиграция вече не била опасна за Европа, а е по-скоро е станала рискова за самата България. Дори да се абстрахираме от леко поръчковия елемент на подобно изследване, което има за цел по-скоро да поощри европейската политика на сегашното правителство, отколкото да даде една реална картина на процесите, би следвало да отчетем започващото благотворно въздействие на еврочленството върху нагласите на българските граждани.

Емигрантите – опасност за трудовите пазари?

Arbeiter an einem Wolkenkratzer

Емигрантите приемат нископлатена и опасна работа

Допреди няколко години проблемите на Стария континент, свързани с интензивните миграционни процеси, тлееха под обвивката на "свободното движение на хора". След серия етнически, религиозни и трудови конфликти, понякога придружени и от терористични действия, миграцията се превръщаше в комплексен социален проблем с мащабни ефекти не само върху икономиката и трудовия пазар, но и върху обществената стабилност, политическите залози и перспективите на Европейския съюз. Не случайно една от основните оси, през които в края на миналата година се дискутираше бъдещото еврочленство на България и Румъния, бяха опасенията от потенциалния имигрантски поток към западноевропейски страни и мерките за ограничаване достъпа до трудовия пазар. Обществените опасения в Европа спрямо новите страни принудиха Великобритания, Ирландия, Испания и Дания да наложат ограничения на трудовия си пазар за български и румънски работници. Впоследствие стана ясно, че тези страхове са били силно преувеличени и “цунами” от работници от двете балкански държави не заляха Стария континент. Напротив, в редица европейски държави се появиха допълнителни, при това легални, възможности за работа. Защото икономическото развитие в големите страни започва да изпитва ударите на демографския срив и в тях, поради което нуждата от работна ръка, при това квалифицирана, става все по-голяма.

Българите се трудят в строителството, транспорта, ресторантьорството

München

Според данни на агенция ЧТК през 11-те месеца членство на България в ЕС, броят на българските работници в Чешката република се е повишил с близо 70 на сто, като сега в тази страна работят почти 5000 българи. Най-много от тях се трудят в строителството или в транспорта, като в Чехия се търсят допълнителни попълнения в общественото хранене и хотелиерството. Чешката република, заедно с Финландия, Швеция, Латвия, Литва, Естония, Словения, Кипър, Полша и Словакия предоставят свободен достъп за български работници. Други държави, като Белгия и Гърция обявиха, че ще прилагат преходния период от две години за временни ограничения, а Италия определи го намали до година, с изключение на селското стопанство, хотелиерството, машиностроенето, строителството, осъществяващите ръководна и висококвалифицирана дейност, както и сезонна и надомна работа. Според данни на БТА, в средата на този месец Германия също е представила оферта за наемането на български работници по силата на междуправителствената българо-германска Спогодба от 1992 година. Търсят се зидари, медицински сестри или болногледачи за обслужване на възрастни хора, специалисти в селското стопанство и еленчукопроизводството, техници за градини и ландшафт, фризьори и козметици, шлосери, висшисти в сферата на машиностроенето. Кандидатите трябва да бъдат на възраст до 40 години, да имат имат завършено професионално образование , да притежават минимум 1 година трудов стаж по специалността и задължително да владеят добре немски език. Вътрешният трудов пазар се оголваВсичко това говори недвусмислено, че макар и колебливо, легалният европейски трудов пазар все повече се отваря за квалифицирани български работници, за разлика от вътрешния, който се оголва откъм ставащите все по-дефицитни специалисти. Проектирани върху тежкия демографски срив, който според неотдавнашно изследване на ООН ще намали с нови 35 на сто българското население до 2050 година, тези тенденции би следвало сериозно да разтревожат управляващите в страната. Неслучайно, миналата седмица българската Конфедерация на работодателите и индустриалците препоръча да се създаде стабилизационен демографски резерв за тези идващи страховити времена, който да се попълва с приходи от приватизацията чрез продажба на ненужни държавни активи. Обаче кой действуващ български политик днес си губи времето да разсъждава отвъд управленския си мандат? И кой го е еня, че в 5 или дори 4 милионната България след 20-тина години ще останат главно възрастните граждани и преходните имигранти? Засега никой. И в това е голямата опасност.