1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Пътят към обща външна политика и политика за сигурност на ЕС е дълъг и нелек.

А Хавиер Солана играе важна роля в тази връзка.

Господин Обща външна и политика за сигурност Хавиер Солана

Господин "Обща външна и политика за сигурност" Хавиер Солана

Йошка Фишер, Мишел Барние, Джек Строу, Бернара Бот, Луи Мишел са само неколцина от 25-имата външни министри на страните от ЕС. Всеки представя интересите на своята страна, макар че от вече близо 5 години има нещо като европейски външен министър. Или по-точно: Върховен представител на съвместната външна и политика за сигурност. Този човек, откакто е създадена длъжността, е Хавиер Солана. От името на ЕС той пътува по света в качеството си на външно-политически глас на Европа.

Солана:

”Знам какво е ЕС, знам как работи. И бих искал да го направя колкото е възможно по-ефикасен в сферата на външната политика и политиката за сигурност. Това е сфера, която не спада към класическите задачи на ЕС.”

Решението за политическо сътрудничество между тогавашните държави-членки е взето едва през 1970 год. ала за обща външна политика и дума не може да става. Няма общи външнополитически европейски цели, нито пък външнополитически европейски инструменти. А преди всичко на общността липсва едно: единна европейска идентичност: ”Ако искам да говоря с Европа, на кого да се обадя?”, пита в 1973 год. тогавашния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

Около 20 години по-късно държавните глави на ЕС по време на срещата на върха в Маастрихт успяват най-сетне да се спогодят за Обща външна и политика за сигурност” – поне на хартия на първо време. С това обаче още не са създадени инструменти за ефективна работа. Нещата започват да се променят след като Солана заема новосъздадения пост през октомври 1999.

Солана:

”Мисля, че едно от важните неща за ЕС е, да може да действа бързо. Ако има криза или политически проблеми по света, а не може да се действа, се губи време, пари, а може би и живота на хора”.

За да може да се реагира по-бързо при кризи, в наши дни сътрудници на т.н. ”Звено за стратегическо планиране и ранно предупреждване” наблюдават развитието на международната сцена. Последната голяма международна криза обаче – конфликтът в Ирак – показа ясно, че външната политика и политиката за сигурност продължават да се определят от националните интереси. Европа се оказа не обединена, а разединена между противниците и привържениците на войната.

Хавиер Солана гледа на работата си реалистично. ЕС не е държава, казва той и поради това не могат и току тъй да се копират инструментите и правилата на дадена страна. Дори и той самият да се възприема от обществеността по-малко отчетливо на фона на националните си колеги-външни министри, Солана е оптимист:

Солана:

”ЕС е организация, която понякога скача само по няколко метра, но понякога и с километри. А мисля, че с конституцията на ЕС изминаваме много километри. Една промяна, която е действително важна. ЕС обаче въпреки това не страна, тя си остава организация, комплексна институция, в която обаче сега 25 държави ще водят обща външна и съвместна политика за сигурност.”

В бъдеще, съгласно конституцията ще има истински външен министър на ЕС. Постът ще се заеме пак от Хавиер Солана. Но и в случая отоново тепърва ще проличи, как ще се получат нещата на практика. И дали, и в бъдеще лицата на отделните политици от държавите-членки, застъпващи националните интереси, няма да продължат да са определящи за външнополитическите събития в и около ЕС.