1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Първите поуки от природното бедствие в Азия

Коментар от Кристоф Хайнцле в Мадрас

След бедствието в индийския щатТамил Набу

След бедствието в индийския щатТамил Набу

Трудно е да се обясни на потресения рибар на плажа в Мадрас тази трагедия. Едва след бедствието той научава за земетресението на 2000 км разстояние в океана. Научава за приливната вълна, достигнала за два часа индийското крайбрежие. И си спомня, как огромното цунами се носи към неговата орехова черупка, без да му предостави възможност за спасение. Естествено е, този рибар да се пита: ”Защо никой не ни предупреди?” Който е регистрирал земетресението би трябвало да е бил наясно и с възможните последствия от това мощно движение на земната кора. Ала научните изводи са нещо различно от ефикасната информационна мрежа и ефективните аварийни планове. Природните бедствия винаги демонстрират на човечеството ограничените му възможности. Лавини, земетресения, наводнения – природата разрушава създаваното от човека. А човекът изглежда безпомощен и е принуден да се подчини на силите далеч надхвърлящии неговите собствени. И все пак: наистина ли човекът е толкова безпомощен?!

Много бедствия явно не могат да бъдат предотвратени, ала последствията от тях биха могли да се смекчат. А това е в сила и този път. Точната информация във верния момент, бързо разпространена и правилно използвана, можеше да спаси мнго хора, най-вече в Индия. Наброяващият милиарди хора индийски народ е с брилянтни технологически способности. Индия разполага с изкуствени метеоорологочни спътници за далечно наблюдение от световна класа, използвани за ранното предупреждение от урагани. Ала цунамито от югоизточна Азия дойде за Индия изневиделица. Голямата азиатско-тихоокеанска предупредителна система за приливните вълни, липсва в Индийския океан. Сега вече, разбира се, всички призовават към такава система, най-вече в Индия. Но за десетки хиляди това искане закъсня фатално. Причините се сериозни: регионалното сътрудничество и съгласуването му са винаги трудни в регион като южна Азия, където атмосферата се определя от взаимно недоверие и готовност за премерване на силите. Дори и в самата Индия подобен прогрес среща затруднения, тъй като политиците и този път се оказаха бързи и щедри на съболезнования, прехвърляния на вината и обещания, чието осъществяване надали ще да е толкова лесно.

Въпреки всичко положителното при тази трагедия е, че индийското население не само прави масово дарения, а и помага на място. Най-вече в южно-индийския щат Тамил Набу местните жители помагат при измъкването на ранени от развалините, разпределят храни, издигат палаткови лагери. Подобна масова солидарност в страна, където толкова много хора притежават толкова малко, има особена стойност. Именно в страна като Индия, за която често се говори като за страна на острите обществени противоречия. Това, естествено, не може да накара да се забрави станалото, но поне допринася за мъничко утеха на хората в районите на бедствието.