1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Първата мисия на НАТО в Африка

Пиеса с много герои и високопарни фрази - Коментар от Уте Шефер за първата мисия на НАТО в Африка

Главната квартира на НАТО в Брюксел

Главната квартира на НАТО в Брюксел

Бедните, недемократични и слаби държави за рискови за сигурността по света. Това не е някакъв нов извод. А в Африка има редица такива държави. Ала след терористичните атаки от 11-ти септември трябваше да измине известно време, докато световната общност проумее значението на континента за политиката на сигурност и се задейства съответно.

Съображения, свързани с полтиката за сигурност, бяха и решаващи, когато министрите на отбраната от НАТО решиха да подкрепят Африканския съюз при транспорта на миротворчески части в западно-суданския кризисен регион Дарфур. Ала ангажиментът на отбранителния съюз остава по-скоро символичен, може да се каже: половинчат. Защото световната общност продължава да се заблуждава с надеждата, че Африка все някак си ще успее сама да се справи с проблемите си.

В това отношение силите на Африканския съюз са надценени. Както финансово, така и несъмнено политически. Този съюз е принуден да разчита на подкрепа и в този смисъл решението на НАТО трябва да бъде приветствано. Около 180 хиляди убити и стотици хиляди бежанци – тази бе цената на стълкновенията между арабски милиции и африкански племена в Дарфур. Хуманитарни организации предупреждават за опасността от глад. Броят на хората, зависещи от международни хуманитарни помощи, междувременно нарастна на 3 и половина милиона души. Ала за да се случи действително нещо, е нужно и нещо повече от седемти хиляди и седемстотин войници на АС, както имного повече от транспортните полети на НАТО, за които никой не знае, кога най-сетне ще започнат.

А след като нещо трябва да се случи, за да се спасяват хора, защо тогава вследствие не вето от страна на Китай или на русия се провалиха недвусмислените санкции на ООН срещу режима в Хартум? Наистина ли държавите от юга сериозно вярват, че няколко хиляди миротворци от АС могат наистина да наложат мир сред тази смесица от насилие и политически интриги в Судан?

В това надали някой вярва наистина. Поради това и решението на НАТО за Судан сочи, че Африка напоследък е само привидно излязла на сцената на международната политика за Г 8, НАТО и ЕС. На тази, владееща вестникарските заглавия сцена на международния политически театър обаче се поставя само пиеса с патетични слова и високопарни фрази, но без сюжетна червена нишка. Междувременно в южните части на Африка расте броят на хората, които трябва да преживяват с по-малко от един долар на ден. От 199 до 2001 год. броят им се е увеличил с 86 милиона на общо 313 милиона души.

Щедрите обещания по адрес на Африка често се оказват само прехвърляния под други рубрики – не само във финансово отношение, а и преди всичко в политическо. Африка изниква на дневния ред винаги тогава, когато целта е, да се октклони вниманието от собствените провали. Африка обаче е твърде важна по отношение на сигурността. Не само Африканският рог, където военнослужещи от германския Бундесвер действат в рамките на международната борба срещу тероризма, а и усилващата се ислямизация в някои северно- и източно-африкански държави, както и в Сейшелската зона са необозрим риск за сигурността – са все фактори, които следва да се отчитат, преди да е станало твърде късно.

Рисковете за сигурността, но и икономическите възможности на африка, най-вече като доставчик на суровини и енергия понастоящем обаче се разбират и политически използват предимно от САЩ. Вашингтон все пак вложи 125 милиона долара в програма за магребинските държави и за Сейшелската зона за борбата против терора. Предвид на подобни крупни инвестиции и политически инструменти, решението на НАТО има предимно характера на политическа символика.

Подобно съдържание