1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Първата катастрофа на 20-ти век

Коментар по повод на 90-тата годишнина от избухването на Първата световна война от Феликс Щайнер

Край френския град Вердюн се води едно от най-кръвопролитните сражения на Първата световна война

Край френския град Вердюн се води едно от най-кръвопролитните сражения на Първата световна война

Бездарният австрийски рисувач на илюстровани картички, руският адвокат и бившият семинарист от Грузия – без войната от 1914 до 1918 год. и тримата надали щяха да останат в историята. Първата световна война даде възможност за възхода на Хитлер, Ленин и Сталин, както и за техните престъпления. Дори само заради това понятието ”Първа катастрофа на 20-ти век” е вярно.

Атентатът срещу австроунгарския престолонаследник в Сараево можеше да се превърне и в начало на малка, регионално ограничена война, каквите войни европейската история познава много. Ала само за 5 седмици кризата се превръща в степен пожар, който преминава в безпримерна дотогава война. До ден днеше сред историците се води спор по въпроса кой е отговорния. Сигурно е едно: във всичките столици на държавите-участнички в юлската криза на 1914 год. на войната се гледа като на легално средство за налагане на собствените интереси. Измеренията, които придобива войната обаче не са нито планирани от някого, нито желани. Те или остават неразбрани или с тях нелбрежно се примиряват.

В десетилетията преди 1914-та Европа преживява безпримерна епоха на научния напредък и индустриалното развитие, намерили за пръв път отражение във война. Съсредоточаване на многомилионни войски в рамките на няколко дни биха били немислими без железопътния транспорт. Средно по 6000 убити през всеки ден на войната, общо над 10 милиона жертви – първо картечници, после тежка артилерия, танкове, самолети, отровни газове в ролята на първите оръжия за масово унищожение, както и индустралното масово производство на всичките тези оръжия предлагат тази ужасна възможност.

Войниците, които в много случаи с въодушевление и в очакване на краткотрайна война поемат към фронта през месец август 1914-та , даже не подозират за ужаса, който ги очаква. Оцелелите се завръщат като милионна армия на инвалидите или на понеслите травми за цял живот. Че Германия, за да отслаби противника сси Русия, помага на Ленин през есента на 1917-та година да завземе властта в Санкт Петербург, се оказва стратегия с необозрими тогава последствия. С огромни исторически последствия обаче е и месец ноември 1918-та: че не военни подписват примирието, а представител на току що зародилата се германска демокрация, я дискредитира от самото й начало. Версайският мирен договор не отговаря на всъщност необходимата цел за създаването на траен мирен ред в Европа, а следва логиката на националистическите военни цели от страна на победителите. Хитлер дължи възхода си преди всичко на лозунга за изтриване на "позора от Версай". Въпреки травматичните фронтови спомени на цяло едно поколение в Германия популярна остава идеята за ревизия на резултатите то тази война чрез нова. Че следващата война по измеренията на бруталността ки ще надмине първата световна, е ясно още тогава. При все това германците сляпо следват Хитлер в новата война, която започва в 1939-та год.

И останалите, сключени в парижки предградия мирни договори с държавите-приемнички на разпадналите се велики сили Австро-Унгария и Османската империя съдаржат потенциал за нови конфликти. Произволно теглените граници на нови държави, неотчитащи етническите структури, допринасят за отсъствието на траен мир както в Югоизточна Европа така и в Близкия изток до ден днешен , а точно обратното – предизвикват нови войни. Поради това също оценката за Първата световна война като "Първа катастрофа на 20-ти век" е основателна