1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Публикуването на тайните досиета в интернет

Близо 18 години след като демокрацията се установи в Източна Европа от архивите на тайните агенти от времето на комунизма на бял свят излизат все повече скрити документи.

default

Миналата седмица полският Институт за Национална Памет (IPN), в който се пази тайната документация от комунистическия период, даде свободен интернет-достъп до досиетата на всички важни политици от днешно време.

Инетресът на полските граждани към публикуването на досиетата е огромен, даже поради натоварването на мрежата достъпът е бил временно ограничен. Но дали отварянето на документите наистина може да помогне за промяната на миналото на една страна, която дълги години е била под контрол? Това е много оспорвано.

В Полша наяве излизат както фрагменти от досиетата на бивши тайни агенти, така и на хора, които са били жертви на шпионаж. Скрити остават информациите за личния живот, здравословното състояние и сексуалната ориентация. Човек може да разгледа дори досиетата на близнаците Качински, от които днес единият е президент, а другият министър-председател. Навремето те са играли известни роли в антикомунистическата опозиция. Днес, обаче, преодоляването на комунистическото минало е част от техните най-важни политически задачи.

Първоначалните намерения са били стотици хиляди полски граждани да бъдат законово задължени да заявят, дали са били шпиони на тайните полски служби или не. Полският Конституционен Съд обаче е отменил тази част от проекта на правителството.

И България реши да преодолее трудните моменти от миналото си с помощта на интернет. Опирайки се на един нов закон, комисията по досиетата получи правото да публикува имената на бивши тайни агенти, в случай че те играят важна роля в обществения живот. В началото на септември държавната комисия по сигурността на информацията получи правото да публикува 141 имена на настоящи депутати в онлайн пространството. Между тях се оказа и името на президента Георги Първанов.

Първата страна, посмяла да публикува подобна информация в интернет, бе Чехия. Още през март 2003-та на бял свят се появиха десетки хиляди имена от архивите на бившата тайна полиция. Словакия последва примера на чехите. От 2004-та насам словаците постепенно публикуваха онлайн списъка с имената на всички бивши тайни агенти и шпиони.

В същото време много историци предупреждават, че тези списъци, появили се в новодемократичните източноевропейски страни, не казват самата истина. Така например често се е случвало тайни агенти да обявяват обикновени хора за информатори, макар те само да са били разпитвани. Неоспорван остава, обаче, фактът, че в тайните служби са работили много хора, независимо дали по собствено желание или не. И това до ден днешен трови обществения живот в тези страни.

Германия отхвърли интернет-публикуването на списъците с имена на официалните и неофициални служители на Държавна Сигурност. Федералната служба за архивите на Щази подчертава, че това би попречило на разрешаването на отделните проблеми. Служителка от ведомството пояснява, че този вид публикация не взима под внимание важността на проблема, вида на доставената информация или също така и факта, че агентите могат да се превърнат в жертви, а жертвите в извършители.

През 1990-та, веднага след обединението, в Германия се е провело проучване, обхващащо всички настоящи политически лица и тяхното минало. Архивите на бившата Държавна Сигурност са били отворени по-рано от тези в другите бивши комунистически страни. Всеки гражданин има достъп до тези документи, в които фигурира неговото име. От 1992 насам близо 1 600 000 души са разглеждали един или повече документи. Във федералната Служба по архивите на Щази са били подадени общо 2 400 000 молби за преглеждане на документи. Освен това са получени и 18 500 молби от научни работници и журналисти.

Унгария постъпи по друг начин. Там бе решено да не се публикува подобна информация и хората се отказаха да правят равносметки.

Бившите сътрудници на тайните служби не бяха притиснати и публично обявени. Предишният министър-премиер Петер Медеши дори остана на поста си във времето, по което неговото минало на таен агент излезе на лице.