1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Публикацията в "Билд" и реакциите

Александър Андреев

default

Какво всъщност се случи? Булевардният “Билд-Цайтунг” (уточнение на доста приблизителните цифри, блуждаещи из българските медии: тираж около 4 милиона, читатели около 12 милиона) публикува критична статия за България, цитираща някакъв уж “поверителен доклад на ЕС”. Още на другия ден по-сериозни германски вестници уточниха, че става дума “нон-пейпър” (тоест – нефициален документ), а “Дойче веле” разпространи на български пълния му текст. Документът, написан на немски и раздаден на депутати в Европарламента, съдържа есенция от критиките към България заради равнището на престъпността и корупцията, както и изброяване на факти и скандали около българските олигарси и връзките им с високите етажи на политиката, респективно – с бившия режим. Всички твърдения в документа са добре известни в София (а и в Брюксел), част от тях са недоказуеми (макар че звучат правдоподобно), а общият тон и коментарните пасажи на текста налагат внушението, че приемането на България в ЕС засега е прибързано.

В България вълнение предизвика най-вече публикацията в “Билд”, която, впрочем, се вписва в серия от критични статии за страната, излезли през последните месеци в страни от ЕС. Но за разлика от “Шпигел”, “Икономист” или “Льо Монд”, “Билд” все пак си е булеварден вестник и за добро или лошо (по-скоро за добро) не неговите читатели решават кога България да влезе в ЕС. Освен това в типичния за такива издания сензационен стил, статията смесваше цитати и авторски текст, факти и предположения, изводи и внушения. С две думи – независимо то 12-те милиона читатели, тази публикация не бива да се взима толкова насериозно. И ако реакцията на медиите и публиката в България е обяснима, то малко нелепо е вниманието, което й отдадоха правителствено-дипломатическите кръгове в София. Защото да спориш с булеварден вестник е малко като да плюеш срещу вентилатор...

Виж, доста по-интересен и сериозен е въпросът кой именно е авторът на самия нон-пейпър, кой го е раздал на евродепутатите и какви ще бъдат дългосрочните реакции в Страсбург и Брюксел. Логичното (и всъщност съвсем неутрално) предположение, че съдържанието на трите страници е подготвено в София, кой знае защо веднага породи в България лавина от заговорнически теории. А нека не забравяме, че говорители и на Еврокомисията, и на Службата за борба срещу измамите ОЛАФ категорично отрекоха да имат нещо общо с документа, докато многобройни евродепутати в пряк текст заявиха, че не знаят за него и по принцип не обръщат внимание на анонимни доклади. Като прибавим и стилистично-лексикалните особености на документа, които говорят, че е превод (вероятно от български) или другите косвени индикации за неговия български произход – картината се окръгля. И всъщност в нея няма нищо драматично: просто хора или организации, оценяващи критично състоянието на правовата държава в България, разпространяват в Страсбург и Брюксел известните им факти и собствените си интерпретации по тях. А работа на медиите е да извадят тези хора или организации от анонимност и да подложат изнесеното на критичен анализ.