1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Прусия на Балканите

Преди осем години България минаваше за безнадежден случай сред източноевропейските страни:

default

проядена от корупция, неподдаваща се на промени и пълна с бандите на енергични бивши ченгета. Извършените след това реформи дариха страната с покана за членство в ЕС от 1 януари 2007. Вярно е, че България ще си остане може би най-бедната сред страните-членки на общността, но на макроикономическо равнище тя се откроява с постоянен стопански растеж от около 5 процента годишно и безработица, сведена до 13 процента. Демократичната смяна на властта вече е отиграна, а свободата на печата може да бъде застрашена най-много от автоцензура. Малкото българско чудо показва какъв напредък може да бъде постигнат от един национален елит и едно население, обединени в стремежа си към Европа. Около 80 процента от българите се обявяват, според допитванията, за членство в ЕС.

“България е пример за това, че евроинтеграцията не създава проблеми, а ги решава” – подчертава бившият посланик в Брюксел, Антоанета Приматарова. Тя самата е била свидетелка на дисциплиниращото въздействие на ЕС върху постсоциалистическия политически хаос. Общността дала тласък за промяна в манталитета и за узряването на демократичните институции в България. “Истински пример за успешна интеграция” – казва Приматарова. България, която бе наричана навремето 16. съветска република, само за няколко години се измъкна от руската сфера на влияние.

Само че актуалната криза в ЕС би могла да блокира влизането в общността. Тя хвърля сянка и върху предстоящите в събота парламентарни избори, на които премиерът Симеон Сакскобургготски е застрашен от поражение. Преди четири години Симеон, синът на бившия български цар Борис, бе избран за министър-председател от един народ, който виждаше в него едва ли не месията. Той зае политическия център, разчупи закостенялата българска политика на два лагера – социалистите, произлезли от някогашните комунисти, и буржоазните партии – и отвори пътя към Европа. Само че избирателите така и не могат явно да му простят нереалистичното обещание, че само за 800 дни положението щяло да се оправи. От недоволството се възползват опозиционните социалисти, чиято политика поне засега следва вълната на популярност на ЕС.

Евентуално отлагане на членството в съюза, както предвижда една от клаузите на присъединителния договор, би било психологически удар за България. Затова в навечерието на изборите социалистите се отказаха от искането си за ревизиране на споразумението за закриване на АЕЦ Козлодуй. Те явно не искат да застрашат приема на страната.

Населението би могло да изгуби вярата в едно по-добро бъдеще. Безпътицата през 90-те години прогони вече от родината им повече от 700 хиляди българи, близо една десета от цялостното население. Членството в ЕС обаче открива переспектива за онези, които са останали в България. “Някои западни политици смятат явно, че могат да се оградят със златна вместо с желязна завеса” – казва Приматарова и допълва: “Но колкото по-плътно са затворени границите, толкова по-голям ще става натискът”.

Освен това Европа не била само един голям пазар, напомня тя. “Мнозина на Запад явно са забравили, че съюзът на европейските държави бе създаден като проект за укрепване на мира и сигурността. Влизането на България ще допринесе за стабилизирането на Балканите и отново ще укрепи първоначалното предназначение на съюза.”