1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Процесът срещу Ходорковски

Московският съд съзнателно протака произнасянето на присъдата среще Ходорковски

default

Мъчителна е процедурата, която вече от няколко дни тече в задушната московска съдебна зала: с монотонен глас съдийката чете присъдата срещу Михаил Ходорковски и съдружника му Платон Лебедев. Чете по не повече от 50 страници на ден – целият текст на присъдата, дословно повтарящ текста на обвинението, обхваща 1000 страници. Присъда, произнасяна на части. Ако нещата продължават с това темпо, ще се нужни двайсет дни. Интересът на световната общност какъв ще бъде изходът от процеса, както и интересът на медиите ще угасне и вероятно точно това се цели. Привържениците на Ходорковски, които в първите дни все още демонстрираха пред съда, отдавна са изтласкани от милиционерите. Сега се виждат само паролите на онези, които настояват за строго наказание на “грабителя-капиталист”, такива са и информациите в държавните руски медии.

Съзнателното протакане е върхът на поредица от унижения, които обвиняемите са принудени да понасят от началото на процеса. От самото начало процесът се съпътства от произвол. Успоредно с това беше разбит концерна “Юкос”, Ходорковски, един от най-богатите хора в Русия, беше разорен, на адвокатите му се пречеше да действат. Допълнително бяха внесени промени в законите, за да бъдат те нагодени към политически желаното обвинение. Никой сериозно не вярва, че става дума единствено за укриване на данъци, измама и други престъпления. Руските власти можеха и трябваше да потърсят отговорност и от други представители на олигархията за безскрупулните приватизации през 90-те години, за нелегалното лично обогатяване, за изнасянето на милиони печалби в чужди банки. Безсрамното грабителство пред очите на държавата, вършено по времето на предшественика на Путин, Борис Йелцин, не е преодоляно с процеса срещу Ходорковски. Достойно за истинската правова държава щеше да е, случаите да се разследват политически непредубедено от юристи. В крайна сметка набързо забогатялите са само малцина, много са хората, които драстично са обедняли. Възмущението им, желанието за справедливост, за отмъщение дори е разбираемо. Удовлетворение можеше да им даде обективен процес, включително срещу замесените в безскрупулните приватизации държавни служители и политици.

Нарочен е обаче Михаил Ходорковски – бизнесмен, който не само е натрупал огромно богатство, а и е стопанисвал по модерен начин, превърнал е съсипаните държавни предприятия в концерн с международен авторитет. Дръзнал е да наруши пакта между богатите и властимащите, между икономическите босове и Кремъл. Намесил се е в политиката като противник на Путин, финансирал е независими партии и фондации. Ето защо властващите му отмъщават. Виновен в духа на обвинението, това беше ясно от първия ден на процеса. Правосъдието се превърна в доброволно оръдие на политиката и в крайна сметка вече е без значение дали Ходорковски и Лебедев ще бъдат осъдени на осем или пет години лишаване от свобода. Става дума за това те да бъдат заклеймени като пример. В този смисъл това е показен процес, липсват само обичайните някога насилствено изтръгнати самопризнания на унижените обвиняеми. Руското правосъдие е тежко заподозряно, че позволява да бъде политически инструментализирано. Реномето му е опетнено. Разклатено е и доверието в политиката на страната. Процесът още веднъж показва, че Русия все още е далеч от демократичната правова държава.