1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Процесът срещу Манесман или

Как германският икономически елит се озова пред съда от Йоханес Бек, Дойче веле

В зала Л 111 на Дюселдорфския областен съд от 21-ви януарина подсъдимата скамейка се изправя германският икономичес ки елит. Обвиняеми са шефът на най-голямата германска банка,екс-шефът на някогашния най-голям концерн за мобилна телефония в Германия и, което е особено пикантно, бившият шеф на най-големия в света браншов синдикат. Поименно става дума за господата Йозеф Акерман, Клаус Есер и Клаус Цвикел. Те трябва отговарят по обвиненията, че след враждебното завземанена тогава най-големия германски Джи Ес Ем провайдер Манесман от британскита компания Водафоун са били заплатени компенсации за милиони на мениджърите на Манесман АД.

"Не правете нищо. Правете онова, което сте правили винаги досега. Запазете акциите си". Така гласи семплото послание от шефа на Манесман Клаус Есер през есента на 1999. Той призовава акционерите чрез вестникарски обяви на цяла страница да отхвърлят опита за враждебно превземане от страна на британската Водафоун и да не продават акциите си. Есер създава впечатлението, че се стреми на всяка страна да избегне поглъщането от британците. Та нали Манесман само няколко години по-рано се превръща от най-големия в Европа производител на тръби във втория по величина провайдър на мобилни телефонни услуги на Стария континент. В Германия даже мрежата Д 2 е известно време номер едно с близо 40 процента пазарен дял. Мениджментът на Манесман призовава не само здравия разумна акционерите, защото солово биха били по-силни отколкото заедно с Водафоун, а и чувствата им: на единия от плакатите е изобразено кърмаче, страхуващо се от враждебно настроената майка. Надписът отдолу гласи: "Запазете акциите си". Противникът на Есер, шефът на Водафоун Крис Джент, също се бори. В също такива обяви на цяла страница той заявява, че Водафун със завземането иска да продължи някогашното успешно коопериране между двете предприятия. Според Джент не той самият с офертата си за завземане, а Клаус Есер е този, който слага край на сътрудничеството, завземайки през октомври 1999 конкурентната на Водафоун компания Ориндж. По този начин Водафоун се чувства атакувана в родната Великобритания:

Джент: "Бяхме разочаровани, че нашето партньорство с Манесман бе поставено под въпрос с офертата на Манесман към Ориндж, без да се разговаря с нас."

Един месец по-късно Джент отвръща на удара с офертата за враждебно превземане. Той предлага на акционерите на Манесман, да замени всяка акция от Манесман срещу 53,7 акции на Водафоун. Нещо ново, тъй като до този момент враждебните превземания са почти непознати в Германия, понеже не са разпространени сред германските фирми. В случая от полза за Джент е, че в началото на 1999 год. е превзел американската фирма Ер-Тъч, която на свой ред има дялове при манесман. Така че при започването на опита си за враждебно превземане Джент вече държи 35 % от акциите на Манесман. Доста удобна изходна позиция, тъй като при това положение е достатъчно да убеди самооще 15 % от акционерите, за да се сдобие с мнозинство. Ала рекламната кампания на Есер срещу опита за превземане от Водафоун пресича плановете на Джент. Поне първоначално, докато Водафоун вдига офертата си от около 100 милиарда на 180 милиарда евро и ръководството на Манесман се предава, след като твърде много акционери заствата на страната на Водафоун. След продължила с месеци наред ожесточена борба, Джент иЕсер изненадващо се споразумяват на 3-ти февруари. На следващия ден Есер оповестява пред печата най-голямото сливане висторията на икономиката:

Есер: "Радвам се, че се споразумяхме с Водафоун Ер-Тъч, в Дюселдорф да бъде разположен единият от двата европейски центъра на Водафоун-Ер-Тъч." Това, което тогава никой не знае, е , че мениджментът на Манесман е царски възнаграден за сбогуването си със самостоятелността. На английски подобно нещо се нарича "Голдън перашют" т.е. "златен парашут". 56 милиона евро е цената на утехата, като само Есер получава 30 милиона. Въпреки това той има безочието на пресконференцията да изрази загриженост за работното си място:

Есер: "Няма ни най-малък риск за работните места, за който да си струва да се говори. Има обаче риск за работното място на президента на управителния борд на Манесман, както е известно. Но тук става дума за 135 хиляди сътрудници и сътруднички. Т.е. ако се погледне към голямата група, то риск няма." Скоро изплатените компенсации попадат на мерника на прокуратурата. Обвинението гласи, че е навредено на интересите на акционерите на фирмата. Т.е. било е злоупотребено с фирмени средства. Първото дело е преустановено от обвинението, но по настояване на Генералния прокурор откриват второ следствия. На 17-ти февруари 2003 дюселдорфската прокуратура издига официалното обвинение. Прокурорският говорител Йоханес Мокен:

Мокен: "Днес предявихме обвинения на шестима души пред съответния икономически състав на областния съд в Дюселдорф". Освен Есер обвиняеми са членовете на "комисията на наздорния съвет по въпроси на управителния борд", дала съгласието сиза изплащането на компенсациите. Един кръг от върхушката, събрал част от германския икономически елит. Сред обвиняемиште са Йозеф акерман, шеф на Дойче банк, както и Клаус Цвикел, допреди една година шеф на най-големия в света браншов синдикат ИГ Метал. Докато 55-годишният швейцарец Акерман твърди, че не съзира никаква своя вина, Клаус Цвикел е по-склонен към покаяние. Той наистина участвал в спешно свиканата свиканото заседание на комисията само по телефона от Волфсбург и не бил дал съгласието си, но и не блокирал решението, замълчавайки си. Което било грешка, както призна още миналата година: Цвикел: "Тогава прецених ситуацията така, че с моя анонс: "Приемам това за сведение, респективно: въздържам се от гласуване", така да се каже, в достатъчна степен съм отхвърлил решението. Както се оказа, щеше да е по-добре, да бях казал на всички: "Махнете тая работа!" Щеше да е по-добре, да бях казал "не". Дали е ставало дума за злоупотреба спрямо акционерите, или възнаграждението за мениджмънта на Манесман е вдигнало цената, ще стане ясно най-рано към края на месец юни. Дотогава са назначени засега 40 съдебни заседания.