1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Процесът от Доха замря

Кой печели и кой губи от провала на преговорите в СТО?

Паскал Лами, зад него логото на СТО

Паскал Лами, зад него логото на СТО

Процесът от Доха, така беше наречен поредният тур от преговорите в Световната търговска организация за либерализиране на търговията. През последните седмици, включително и на срещата на Г8 в Русия, се провалиха и последните опити да бъде доведен докрай този процес. Според Ди Цайт провалът е нещастие, но има и страни, които печелят от него.

Поредният тур преговори към СТО се провали, но директорът на Организацията Паскал Лами не е прав в оценката си. Не всички губят от провала на преговорите, както каза той в началото на седмицата. Победителите вече дори празнуват. Конгресмени в САЩ разказват, че памукопроизводителите в техните щати, например, съвсем не са недоволни. По същия начин се чувстват многобройни германски или френски фремери, чиито субсидии очевидно ще бъдат съкращавани по-бавно, отколкото се очакваше. Политици в Бразилия и Индия също твърдят, че за техните страни провалът на преговорите е по-малкото зло в сравнение с евентуланите половинчати решения. Главният проблем на процеса от Доха беше неясна му цел. В началото на хилядолетието процесът от Доха беше стартиран като тур от преговорите, защитаващ интересите на развиващите страни. Сигналът беше ясен: по-богатите страни ще направят отстъпки, за да помогнат на по-бедните. Най-бедните страни в Африка можеха да излязат на печеливши позиции, ако получеха възможност да продават селскостопанските си продукти безпрепятствено по световните пазари. Да приключим успешно процеса от Доха и севтовната търговия ще спаси Африка – така се говореше преди няколко години. Като рекламна кампания – добре, но прекалено опростено, за да работи на практика. Защото най-бедните страни и днес имат привилегирован достъп до много пазари. Работата обаче е в това, че много бедни държави не изнасят, а внасят хранителни продукти. А такива големи страни износителки на селскостопански продукти като Бразилия не се отказват от своите търговски бариери и ги защитават със зъби и нокти. Богатите промишлени държави също така и не прегърнаха идеят да водят сериозни преговори в рамките на процеса от Доха. Вярно, в тези страни селското стопанство дава само два процента от БВП, но фермерското лоби е много силно. Ето защо промишлените държави настояваха за отстъпки, каквито повечето развиващи се държави просто не могат да направят. Например, закрила на интелектуалната собственост (особено за софтуерни продукти) и либерализиране на пазара на услуги, най-вече за да се осигури достъп на западните банки и мобилни телефонни оператори. В крайна сметка никой не получи нищо, а спечелиха онези, които искат нещата да си останат по старому. Кой обаче загуби? Не само най-бедните на този свят. Потребителите в промишлените държави също губят, защото и занапред ще плащат повече за плодовете, които могат да се внасят на по-изгодни цени от Африка. Губи и екологията. САЩ възнамеряват да субсидират засаждането на култури, от които се произвежда раститетелен бензин. Но в Бразилия такъв бензин отдавна вече се произвежда от захарна тръстика – по-евтино и с по-малки разходи за напояване. Само че това гориво не достига до САЩ – вносът му е обложен с високи мита.