1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Процесите на социално разслоение на българското общество

"Двете Българии" - социологът Кольо Колев коментира социологическото проучване на агенция "Медиана"

През последните пет години крайната бедност в България е намаляла три пъти / от 14 на сто през 1999 г. до 4% през 2005г./ В България има оформена "средна класа", която е около 20 процента от населението на страната/ в рамките на пет години се е увеличила три пъти - от шест процента през 1999 г. до 19 процента през 2005 годин./. Но въпреки че, българинът живее по-добре, той продължава да се изживява като loser. В основата на този парадокс е, че в края на прехода българинът все така мисли като екссоциалистически човек и не приема загубата на равенството, не приема появата на “ тези над него”. Социалното разслоение в България е факт. В България днес живеят две Българии- едната половина има достъп до пазара и модерността , а другата половина е лишена от такъв достъп.

В края на своя преход България е една типична бедна европейска държава.

Такива процеси регистрира социологическо проучване за процесите на социално разслоение в българското общество в периода 1999 - 2005 година. Проучването е на агенция "Медиана"и озаглавено "Двете Българии". Проучването, в което са включени 10 хиляди българи над 18- годишна възраст, бе представено в София на 17 април. По този повод Антоанета Ненкова разговаря със социолога Кольо Колев.

DW:”Двете Българии”-така сте озаглавили вашето изследване. Какво регистрира то? Какъв е социалният модел днес в България?

Кольо Колев: Изследването регистрира нещо съвършено ново - тотално преобръщане на обществото. Ако през 1999г. българското общество се дели на бедни и по-малко бедни и на много тънка прослойка заможни хора, то през 2005г. обществото в България вече се дели на заможни и бедни,на проспериращи и мизерващи, в пропорция 50: 50 приблизително. Разбира се, в различни степен на заможност и в различни степени на бедност. Това е радикално новото,което се е случило. Крайната мизерия е намаляла три пъти, хората,които са добре вписани в пазарното общество, са се увеличили три пъти. Изследването регистрира, че всъщност вече го няма обобщението българинът, че българското общество е сегментирано, стратифицирано. Хората живеят в различни светове. Точно затова и изследването се казва “Двете Българии”, а не например “Българинът”.

Това, което е много интересно, е че положителните промени не дават отражение върху обществените нагласи.

DW: Вие наричате това слабо отражение на позитивните икономически промени върху общественото мнение “българскиятпарадокс”. Кое стои в основата на този парадокс?

Кольо Колев: Има коренно обръщане на социалната структура на обществото,категорично нарастване на потреблението и едновременно с това има едно постоянно, глухо, тихо ръмжене. Българинът живее

по-добре, но той продължава да се изживява като loser. В основата на този парадокс е, че в края на прехода българинът все така мисли като екссоциалистически човек и не приема загубата на равенството, не приема появата на “ тези над него”.Ако неравенството между мен и хората зад мен е приемливо и е нормално, то голямата част от хората не приемат неравенството си с тези, които са по-добре от мен.» Те са гадове, обраха държавата...».Това неравенство е незаслужено. Аз наричам това « социалистическият човек е жив». Егалитарният човек подължава да отправя безумния въпрос: Чакай, нямам ли и аз право на...? Обществото като цяло, политическият елит нямат смелост да му кажат: Не, нямаш право. В този нов свят правото се извоюва с много труд, амбиция, квалификация и възможности да се пласираш в новите пазарни отношения.

DW: И въпреки спецификите и парадоксите на българския преход, в неговия край България доближила ли се е или се е отдалечила от Европа?

Кольо Колев: България е просто вече в Европа. Напълно достатъчно е да отидете на аерогарата или на автогарата в София и ще видите хората, които се евроинтегрират, ще видите непрекъснатия поток от българи, който тече към Европа. През 2007г. ще се случи просто едно формално подписване на нещо, което отдавна е необратим факт. Друг е въпросът, разбира се, че хората, които вече са вписани в Европа, това са най-вече млади хора, високообразованите хора, хората с квалификация. Евроинтеграцията на българите, които са с ниско образование ще бъде много дълъг и труден процес. Това ще бъде по-скоро един мъчителен опит за вписване в новия пазар на труда. Страхувам се, че без специални мерки от страна на българската държава, в това число и на вторично ограмотяване, на вторична квалификация, тези хора няма да успеят се впишат в разширилия се вече пазар на труда .

DW: Тоест ромският проблем, “ромизацията на бедността”, която регистрира изследването, достигнатите 13% неграмотност в страната, с тенденция към нарастване...- това ще са все проблеми за успешната евроинтеграция на България?

Кольо Колев:Определено. Това са огромни проблеми. И трябва да се вземат незабавни мерки в тази насока. България беше известна с това,

че е бедна страна, но с квалифицирана работна ръка. Сега рискуваме да бъдем в Европа бедна страна с некачествена работна ръка.

DW: България- една бедна европейска страна- така ли да обобщим резултатите изследването на агенция “Медиана”?

Кольо Колев: Да, България е една относително бедна, разслоена, но категорично европейска страна. Тя може съвсем спокойно да се съизмерва с новоприетите страни-членки, с Португалия , с Гърция. Нещо повече, дори все още е с по-добро образователно ниво от последните две страни...

DW: ...Страна, в която, Вие казвате, преходът е завършил, но следва постпреходът.

Кольо Колев: Преходът в България наистина свърши, но това не означава, че няма да има ново движение.Това е само новото начало, новото движение. Но движение по европейските правила. Краят на прехода не означава, че който е беден, ще си остане беден. Това означава ,че който е беден и не положи усилия да се оттласне, да се измъкне, просто ще си остане беден. И това са правилата навсякъде по света.