1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Противоречията в аграрната политика на Европейския Съюз

Тя е от край време ябълката на раздора – аграрната политика на Европейския Съюз. Общността предоставя 44 милиарда годишно за субсидиране на аграрния сектор, една част от средствата са предназначени директно за износа на хранителни продукти. Това не се нрави най-вече на южните държави, тъй като тамошните пазари са наводнени от хранителни стоки като мляко, жито и пилета на дъмпингови цени, което от своя стран

default

а се отразява изключително негативно на бизнеса на местните земеделци. Световната търговска организация прави по настоящем опити да въведе реформи. Също Европейският Съюз реформира единната си аграрна политика и обеща да осъществи намаляване на субсидиите. Достатъчни и смислени ли са обаче тези промени?

По данни на Световната организация за борба срещу глада по света над един милиард души живеят с по-малко от един долар на ден. В същото време за всяка една европейска крава на ден се предоставят по 2 евро и 48 евроцента под формата на субсидии. Този факт кара многобройни неправителствени организации да осъждат водената от Европейския съюз единна аграрна политика. Тя е в остро противоречие с политиката за развитие на общността на 25-те, гласят упреците. Дори след като страните членки на Световната търговска организация сключиха през лятото на миналата година рамково споразумение за намаляване на субсидиите, критиците не останаха доволни. Един от тях е Рудолф Бунцел-Кано, международен търговски експерт и пълномощник по въпросите на изхранването към евангелистката служба за подпомагане и развитие.

“Това рамково споразумение бе сключено в последната минута. Ако погледнем внимателно, установяваме, че на местата, които са от особен интерес за индустриалните държави, имам предвид САЩ и Европа, договорът е изработен в детайли и естествено в полза на индустриалните държави. САЩ например изпитват трудност при въвеждането на нова категория от субсидии с антициклични плащания в програмата на Световната търговска организация. Те създададоха обаче тази категория, един вид блу бокс, така че успяха да осигурят 20 милиарда долара под формата на субсидии, без обаче те да трябва да бъдат намалявани.”

В същото време развиващите се страни не успяха да прокарат искането си за защита на определени продукти от чуждестранна конкуренция, казва по-нататък Бунцел-Кано и допълва, че в това отношение рамковото споразумение е изключетелно разводнено. Липсват също точни данни за това, докога Еваропейският Съюз и СЩ трябва да намалят субсидиите си. Експертът не одобрява и последните реформи на аграрната политика на Европейския Съюз. Те предвиждат преразпределение на субсидиите. В бъдеще плащанията няма да са обвързани както досега с количеството на произведените продукти, както при мляко и царевица например, а ще бъдат разпределени като премия за хектар производство. Подпомага се също екологичното земеделие. Целта е да се намали излишъка в производството. Но и тази стъпка не носи предимства за развиващите се страни, казва Бунцел-Кано.

“За да се възползват от предимствата на екологичното селско стопанство, земеделците ще трябва да се ориентират изцяло наново. Това е голяма промяна за тях, чието финансиране е почти невъзможно. Ако погледнем обаче търговския аспект промяната хич даже не е голяма. Нивото на производството би се намалило от 54 на 53 процента, което означава, че от търговско-политическа гледна точка тази реформа е така да се каже безсмислена.”

Другояче мислят обаче германските земеделци. На интернет-страницата на германското дружество на земеделците се говори за катастрофалното въздействие на европейската аграрна реформа. Германските земеделци очакват увеличение на разходите си с почти един милиард и половина евро, което се равнява на близо една трета по-малко доходи. Затова Вили Кампман, завеждащ брюкселското бюро на германското дружество на земеделците, не проявява разбиране за това, че въпреки реформите в полза на развиващите се страни, неправителствени организации и самите развиващи се страни не престават да критикуват Европейския Съюз.

“В Европейския Съюз цари консенсус по въпроса, че реформата на аграрната политика поставя основите за преговорите в Световната търговска организация. Независими изследвания доказват, че предложените реформи се съобразяват с интересите на всички държави, в това число и с интересите на развиващите се страни.”

Европейският Съюз е освен това сравнително отворен пазар, на който много развиващи се страни биха могли да продават продуктите си, продължават с аргументите си представителите на германските земеделци. Този аргумент е според неправителствените организации обаче изключително спорен.