1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Противоречива равносметка една година след приемането на закона за миграцията в Германия

Преди точно една година в Германия влезе в сила новият закон за миграцията. Очакванията бяха големи, равносметката е обаче противоречива, констатира в коментара си Бернд Греслер.

default

Бившият федерален министър на вътрешните работи Ото Шили оповести преди една година с неприкрита гордост, че Германия разполага с най-модерния в Европа закон за миграцията. Равносметката днес води обаче до констатацията, че става дума за изцяло погрешна преценка на ситуацията. Законът би могъл да бъде наречен модерен, ако допринасяше за подема на германската икономика, ако спомагаше за набирането на способни специалисти от цял свят. Въпреки ширещата се безработица Германия има нужда от специалисти в определени области, специалисти, които самата Германия, а и страните-членки на Европейския Съюз не предлагат. Липса на специалисти се регистрира в Германия най-вече в сферите на здравеопазването, машиностроенето, компютърните технологии и застрахователното дело. Германската икономика се нужде в това отношение от преоценка на капацитетите за приемане и интеграция на чуждестранни специалисти.

Само 900 от т. нар. най-високо квалифицирани спецалисти приеха през миналата година предложения за работа в Германия. Дори инициираната от бившия германски канцлер петгодишна зелена карта за компютърни специалисти се оказа по-ефективна в усилията за набиране на високо квалифицирана работна ръка отколкото приетия преди година и толкова възхваляван закон за миграцията. На какво се дължи това? Явно на все още прекалено високите бариери, на прекалено взискателната представа за перфектния мигрант. Германия не използва прилаганата по цял свят точкова система за набиране на подходящи кандидати, а и не предлага привлекателни възможности за интеграция на семейството на мигрантите, например чрез право на работа за брачния партньор.

Законодателите от правителство и опозоция са били явно ръководени от малодушие и страх. Страх от вероятността, че Германия би могла да бъде залята от кандидати за работа. Равносметката днес доказва точно обратното. Гуерманският трудов пазар вече далеч не е така привлекателен както тези в англоговорящите страни, същото важи за заплащането.

Законът за миграцията има въпреки това и някои добри страни. Той подобри например интеграционните възможности за хора, които биват преследвани в родината си заради сексуалните си наклонности, също за хора, чиято родина не желае или не е в състояние да им подсигури необходимата закрила. Но и в това отношение очакванията не са изцяло удовлетворени. Над 200 000 бежанци живеят вече години наред в Германия в постоянен страх от евентуално екстрадиране. Въпреки че бяха обещали, германските политици не благоволиха да направят благородния жест да подсигурят на тези хора право на престой в страната, превърнала се в родина.

Една година след влизането в сила на закона за миграцията равносметката е противоречива. Това е може би най-положителното определение, което може да се използва за оценка на постигнатото.