1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Противоборството между Китай и САЩ се изостря

Поради разрушителния ураган Катрина в южната част на САЩ, предвиденото за 5 септември посещение на китайския държавен и партиен ръководител Ху Дзинтао във Вашингтон и срещата му с Джордж Буш бяха отложени. Двамата политици ще се срещнат в рамките на форума на ООН на върха, който ще се продеде от 14 до 16 септември в Ню Йорк.

САЩ се чувстват все по-застрашени от китайското производство

САЩ се чувстват все по-застрашени от китайското производство

Очевидно като жест на добра воля китайските власти пуснаха вчера на свобода един американски гражданин от китайски произход, който в продължение на три месеца беше задържан по обвинение за шпионаж в полза на Тайван. Бизнесменът Си Хунрен получи провото да напусне Китай и вече се завърна в своята американска родина. Предполага се, че на срещата си с Буш в Ню Йорк, китайският президент Ху Дзинтао ще се опита да разсее увеличаващите се в САЩ опасения от нарастващата икономическа мощ на Китай. Отношенията между двете велики сили почиват на сътрудничеството, но все по-ясно на преден план излиза и конкуренцията. Само до преди няколко години тонът в отношенията междуСАЩ и Китай беше доста изострен – преди всичко от китайска страна. Почти редовно в китайските държавно-регулирани медии имаше анти-американски пропагандни кампании. Но откак в Пекин на власт е подмладеният ръководен екип на президента Ху Дзинтао, тонът стана осезателно по-дипломатичен. Китайският премиер Вън Цзяобао още в края на 2003 г. посети Вашингтон и каза доста приветливи думи при срещата си с президента Буш.

Значително по- ясно отколкото европейските политици, американският президент Буш се застъпва за спазването на човешките права. И все пак, и той вече спазва дипломатичния тон. Нещо повече. Стигна де саже дотам, че на срещата си със Вън Цзяо Бао Буш похвали почти всичко, което днес създава безпокойство или недоволство у американците по повод Китай, а именно:

Буш:

“Бързият китайски икономически възход е едно от най-големите постижения на нашето време. Растящото благосъстояние на страната донесе на китайския народ и на китайските търговски партньори големи предимства в световен мащаб. Китай е велика цивилизация, Велика Сила, а така също и велика Нация.”

В действителност обаче, независимо от съществуващото сътрудничество в много области, двете страни все повече застават в конкурентни позиции. Не само западните медии говорят междувременно за “ дуел на гигантите”. От една страна – възходящо развиващия се Китай, който след едно столетие колониални унижения и няколко десетилетия комунистическо господство, постепенно започва да се превръща в действително могъща империя. От другата страна са САЩ, като все още неоспорима Световна Суперсила, която обаче в икономическо отношение изпитва някои проблеми и в дългосрочен план се опасява за глобалния си световен монопол и то най-вече от Китай.

Самият Буш през предизборната борба на 2000 та година открито заяви,, че Китай не е “партньор” , а “конкурент”. Макар, че днес той не би заявил това повторно публично, даже само и един поглед над икономическите отношения юмежду двете страни сочи, че те все повече са белязи от съперничество, отколкото от партньорство.

САЩ имат търговски дефицит от 160 милиарда долара спрямо Китай, с тенденция към покачване. Икономическият възход на Китай унищожава все повече работни места на американците и в средносрочен план има опасност от напълното ликвидиране на някои браншове. Предприятия от Китай отдавна вече пазаруват и в САЩ, а в края на 2004 те глътнаха и компютърната част на Ай Би Ем. Поемането на петролния гигант Унокал можа да бъде предотвратено в последния момент със закон, и което е още по-важно: гигантският глад на Китай за суровини подкара цените на горивата на рекодни нива и подсили съперничеството между двете страни, които се борят за благоразположението на основните страни-доставчици. Тук обаче Китай е в значително по-изгодна изходна позиция, защото не придиря на чуждестранните си доставчици от Близкия Изток или Африка, дали спазват човешките права и демократичните принципи. И самият Китай не може да се похвали с особено стриктно изпълнение.

В геостратегическо отношение двете стряни също отдавна водят борба за надмощие – най-вече в азиатско-тихоокеанския регион. В Китай гледат на силното военно пресъствие на американците в Централна и Източна Азия с голямо недоверие и подозират, че Вашингтон работи по реализирането на стратегия за “заобикаляне на врага”. В САЩ пък – обратно – са загрижени от растящото китайско влияние над някои азиатски държави и особено от непрекъснато нарастващите разходи на Китай за военни цели. Непосредствено засегнат се чувства партньорът на САЩ Тайван. И все пак ръководството в Пекин няма интерес от ескалацията на този конфликт. Прекалено много е заложено в играта и то не само военно, но и икономически.

След атентатите от 11 септември 2001 Китай с готовност се нареди сред участниците в антитерористичната коалиция. И още нещо: Най-вече по отношение на атомния спор със Северна Корея САЩ запагат във висока степен на сътрудничеството си с Пекин. В китайската столица днес се подновяват и шестстранните преговори по въпроса. Американската стратегия да залага на Пекин по този въпрос е логична: възходящо развиващата се страна поддържа не само традиционно добри отношения с Пхенян. Китай е и единствената страна, чиито санкции срещу Северна Корея, ако се стигне дотам, биха могли да нанесат сериозни поражения и да окажат значителен натиск над Пхенян.