1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Просветление в "бандитските държави" ?

САЩ поведоха война срещу Ирак само по подозрение. Либия, Иран и Северна Корея предпочитат да се саморазоръжат - но не само поради военния натиск. На тази тема е статията на Матиас Нас в седмичника "Ди цайт":

Нещо става в "остта на злото". Откакто американските войници измъкнаха Садам Хюсеин от дупката му, изглежда, че и последният "бандит" сред управниците е проумял простата истина: лошо му се пише на онзи, който избере Вашингтон за враг. Случайност ли е, че либийският революционен лидер Кадафи, иранският президент Хатами и северокорейският любим ръководител Ким Чен Ир изведнъж замъркаха мирно като котенца?

Пет дена преди Коледа Кадафи изведнъж оповести, че искал да се откаже от атомната си програма и да отвори атомните си съоръжения за международна инспекция. Осем седмици преди това управниците в Техеран бяха обещали вече, че допускат необявени проверки от страна на Международната агенция за атомна енергия. А ето че сега и Пхенян заявява готовност за отказ от производството на ядрени оръжия. Една наистина парадоксална равносметка от "изпреварващата война" на Америка срещу Ирак. Там до ден-днешен не са намерени никакви следи от оръжия за масово унщожение; Иран, Либия и Северна Корея, които май наистина работят по бомбата, вдигнаха обаче белия флаг като видяха как се сипят бомбите върху Багдад.

Буш изглежда способен на всичко - включително обаче и на дипломация. Когато през втория ден на Коледа земята в иранския град Бам се разтресе, американският заместник-държавен секретар Армитидж се обажда по телефона на иранския посланик в ООН и му предлага помощ. След по-малко от час отговорът идва: помощта от Америка е добре дошла. Сякаш Вашингтон и Техеран бяха чакали само някакъв повод, за да започнат диалог.

Диалог! Нищо друго не развеселяваше американските хардлайнери повече от диалога на наивните европейци с моллите в Техеран. Но ето че през октомври европейските външни министри Фишер, Стро и Вилпен посетиха Техеран и се върнаха с обещанието, че Иран ще отвори ядрените си съоръжения за необявените инспекции на Международната агенция за атомна енергия. Този дипломатически успех стана възможен благодарение на неотстъпчивостта на европейците. Междувременно американската линия спрямо Техеран гласи: смяна на политиката, а не смяна на режима. И това трябвало да стане по мирен път. Та нали Америка показа вече, че е способна на война! Силата отваря пътя на дипломацията - е логиката на администрацията Буш.

Смяна на политиката, а не смяна на режима е девизът и по отношение на Далечния Изток. Само през октомври американското правителство не разреши заминаването на група конгресмени за Пхенян. Сега обаче Белият дом даде зелена улица за визитата на специалистите, които ще могат да разгледат северокорейския ядрен център. По време на иракската война, Ким Чен Ир, любимият ръководител, се беше окопал в своя бункер, опасявайки се, че всеки момент може да дойде и неговият ред. Нищо чудно американската демонстрация на сила да го е направила по-склонен да приеме китайската покана за започване на шестстранните преговори за корейската атомна програма.

Двойната стратегия - сплашване плюс укрепване на доверието - няма нужда да бъде измисляна наново; тя накара вече да се разоръжат "бандитски държави" от съвсем друг калибър. Би могло дори да се каже: с нейна помощ преди петнайсет години Западът спечели Студената война.