1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Запознайте се: Европа

Промени на върха в Брюксел

На върха на европирамидата в Брюксел предстоят промени. За ръководните позиции биват спрягани много имена; фаворитите обаче са малко:

default

Жан-Клод Юнкер

Ратификацията на подписания през декември Лисабонски договор от 27-те страни-членки тепърва предстои. Още от сега обаче се спекулира кой ще заеме този или онзи пост с влизането му в сила в началото на идната година. Това се отнася най-вече за новия пост Президент на Европейския съвет на държавните и правителствените ръководители, както и за поста на европейския външен министър, който по настояване на Лондон ще носи официалната титла "Върховен представител на Съюза за външната и отбранителната политика".


Сред фаворитите за президент на ЕС са люксембургският министър-председател Жан-Клод Юнкер и бившият британски премиер Тони Блеър. Техните шансове ще зависят вероятно не само от обичайната при разпределението на постовете в Брюксел политическа и географска аритметика. Към това се добавят и усилията за баланс между малките и големите, както и между старите и новите страни-членки при заемането на водещите длъжности.


Специално англичаните и французите настояват бъдещият президент на ЕС да разполага със силни правомощия. Против са предимно по-малките страни, но също и Германия. Те се опасяват, че създаването на една силна президентска институция може да доведе до укрепване на междудържавните структури в конкуренция на ЕК. Профилът на новия пост ще придобие по-конкретни очертания през втората половина на годината, когато ротационното ръководство на Съюза се поема от Париж. От сега е ясно, че френският държавен глава Саркози ще настоява за силно европрезидентство, особено по определени аспекти на отбранителната и оръжейната политика, които Лисабонският договор остави в една в правно отношение сива зона.


Що се отнася до бъдещия европейски външен министър, той ще бъде придаден към Съвета на министрите, но се очаква да бъде и вицепрезидент на Еврокомисията. Той ще оглавява "европейската външнополитическа служба", чийто начин на работа и организация все още не са определени, поради което не е ясно и какво ще бъде влиянието й.


Наблюдателите прогнозират, че с течение на времето европейският президент ще се сдобие с повече власт, отколкото изглежда възможно на този етап. Поради това може да се очаква главният интерес на отделните правителства да се насочи именно към този пост. Поради надмощието на консервативните правителства в ЕС, политик от рода на Юнкер би бил логичен фаворит за високия пост. Въпросът е дали това не противоречи на амбициите на актуалния председател на ЕС Барозу.