1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Промени ли се нещо в Германия след въвеждането на еврото?

Германците все още тайничко пресмятат на ум евро-цените в марки и мнозина, които имат сега осезаемо по-малко пари в портмонетата отколкото преди 3 години се питат, дали това се дължи на евро-валутата? Прави ли са или не? Отговор на този въпрос търси в следващия си коментар Ролф Венкел:

default

На германците раздялата с дойч-марката преди 3 години им бе много по-трудна отколкото на редица други европейци, което бе свързано предимно с историята на успеха на германската национална валута. Паричната реформа след Втората световна война с раздаването на първите, все още печатани в САЩ дойч-маркови банкноти, предизвиква невероятен икономически подем в разрушената следвоенна Западна Германия. Всъщност валутната реформа и пословичното ”икономическо чудо” през 50-те и 60-те години са неразривно свързани.

Разбира се, германците първоначално се възползват от обстоятелството, че на марката се гледа с известно подозрение от другите нации, че с години наред тя е хронично недооценявана, което допринася за извънредните успехи на германския износ, води не само до пълна трудова заетост , а дори до недостиг на работна ръка, предизвикал на свой ред вербовката на гастарбайтери от Гърция, Португалия, Турция и други южноевропейски страни.

През близо 50-те години на съществуването си германската марка преживява не една и две бури. Незабравими остават шоковете с цените на петрола през 70-те години, както и извънредно високите, двуцифрено-процентни синдикални искания за повишаване на възнагражденията. Подобни перипетии не оказват положителен ефект върху никоя валута. Въпреки всичко германската Бундесбанк многократно успява да поддържа стабилността на валутата и да овладява инфлацията. Благодарение на гарантираната от конституцията независимост на федералната банка, взета впрочем като образец и за Европейската централна банка – тя успява не само да поддържа дойч-марката стабилна, а и да я превърне в една от водещите световни валути, покрай щатския долар.

Да, германците се гордееха не с черно-червено-златния си трикольор, не с ”федералния орел” на герба, а със своята дойче марк. На мнозина други европейци бе по-леко да се простят с националните си валути за сметка на еврото, може би дори с надеждата, че то ще наследи нещичко от легендарната стабилност на марката. А и фактически от въвеждането на еврото насам, то е изненадващо стабилно. Еврото не направи за германците по-скъпи нито автомобилите им, нито пералните им, а евентуално само яденето и пиеното, както и някои услуги. Точно обратното. Благодарение на сегашната слабост на долара европейците усещат по-леко от редица други нации извън евро-зоната силните повишения на цените на нефта, стоманата и други суровини. Освен това европейците от евро-зоната могат да прекарват отпуските си евтино в страни, където валутата е американският долар или е вързана към него. Трябва обаче да се признае, че туй се дължи не толкова на стабилността на еврото, колкото на настоящия спад на долара. Не, общо взето марката е част от историята и германците се оправят доста добре с еврото.

С едно дребно изключение. По-рано германските фирми бяха принудени да оправдават високите си цени на световните пазари, предизвикани от високата стойност на марката и високите запллати с нововъведения, ефикасност, качество и срочност на доставките. Силната марка беше нещо като двигател на нововъведенията в производството. В наши дни европейските производители благодарение на силното евро и на относително високите европейски заплати се озоваха в подобно положение. Ала вместо да заложат на нововъведенията, качеството и ефективността, те по-скоро са склонни да изместват конкурентната борба върху терена на заплатите, работното време и условията на труда.

Точно това изпитват на гърба си германците в момента. Все по-често от тях се очаква, да работят по-дълго за по-малко пари, за да не се съкрати работното им място. Въпреки че би трябвало да е ясно, че нито един европеец не може да устои в конкуренцията срещу ниските заплати и слабите валути в Източна Европа и Азия. Тази безнадеждна борба не може да бъде по вина на силното евро, както преди, по времето на силната марка. Вместо това би трябвало да се заложи на нововъведенията и качеството.