1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Пролетарии, обогатявайте се!

“Пролетарии, обогатявайте се!” – гласи девизът в Куба. Раул Кастро залага на китайския вариант, комбинация от капитализъм и автокрация. На тази тема е статията на Норберт Шнорбах в седмичника “Райнишер Меркур”:

Политическа промяна в Куба няма да има – тя е вече налице. Такава е официалната линия на партийното ръководство в Хавана. Промяната от диктатура към едно справедливо общество била извършена още преди петдесет години. “Социализмът в Куба е необратим!” – подчертава Раул Кастро, братът на Фидел Кастро.

80-годишният Фидел е вездесъщ в кубинското общество, въпреки че преди половин година предаде държавните дела в ръцете на по-малкия си брат. Спекулациите около здравословното състояние, дори за предстояща смърт на революционния лидер не престават. В началото на тази седмица испанският вестник “Ел Паис”, позовавйки се на лекари, писа, че положението му било “много сериозно”.

В Куба Фидел е почитан като икона и никъде не се забелязват никакви признаци за пукнатини по нея. Всички изявления на кубинските ръководители и преценките на местните дипломати се схождат в твърдението, че политическата стабилност и “революционните постижения” имат най-висока стойност сред обществото. В Куба няма и помен от организирана опозиция, която заслужава това име.

Неприязънта към янките е голяма – също толкова голяма е и гордостта от собствените постижения: здравната система – която е образцова в Латинска Америка, - държавните грижи за децата и младежите в образователната система, не на последно място съзнанието за половинвековно успешно противодействие на американската икономическа блокада, всичко това допринася за националната гордост на кубинците.

С право или не социалните постижения в Куба се смятат за заслуга на революцията и лично на Фидел Кастро. Още приживе неговото завещание е обявено за безсмъртно. Под мотото “Спомен и бъдеще: Фидел и Куба” всички медии набиват в главите на хората, че партия и нация са завещанието на Фидел и образуват неразривно единство.

Друг път към бъдещето освен предначертания от Фидел се смята за изключен. Чуждестранните наблюдатели в Хавана казват, че алтернативата на Раул Кастро, когото Фидел сам интронизира миналата година като свой приемник, би бил пълен хаос в страната. Преврат, какъвто искат кубинските емигранти в САЩ, свързан с връщане на национализираната собственост, би довел до гражданска война, а не до демокрация.

Изглежда че Раул Кастро, като преходен ръководител, клони към китайския или виетнамския вариант: икономическа либерализация при непокътната хегемония на комунистическата партия. За кубинското население това би означавало продължаване и задълбочаване на стопанските експерименти, усилване на зачатъците на частна инициатива и икономическа отговорност. За мнозина кубинци проблемът е в отварящата се пропаст: от една страна чиновникът или работникът, чиито основни нужди – хляб и покрив над главата - са задоволени, но това е всичко; от друга – онзи, който разполага с долари и може да си позволи много повече, и на когото останалите завиждат. Тази пропаст се задълбочи толкова много, че партийното ръководство бе принудено да подеме инициатива за насаждането на нови ценности, например : "“еволюцията означава сткромност”. Съмнително е обаче дали всички ще бъдат убедени от този лозунг. Кубинският журналист Карлос казва, че младежта се стреми все повече към промени: " Не обезателно политически промени, но младиге хора искат във всеки случай повече пари и повече потребление.”