1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Продължителност на работното време в европейските държави

Изследване на Европейското бюро за наблюдение на трудовите отношения

Заводът на БМВ в Лайпциг

Заводът на БМВ в Лайпциг

Числата в никакъв случай не лъжат – и от тях става ясно, че полякините, чието средно работно време е 45 часа и половина седмично, са най-трудолюбивите в рамките на Европейския съюз, а най-мързеливи се оказват датчанките – с 31 часа седмично. Изледването, реализирано от Европейското бюро за наблюдение на трудовите отношения, обхваща както 25-те държави-членки на Общността, така и България, Румъния и Норвегия.

Резултатите, до които достигат експертите от бюрото за наблюдение, числящо се към Дъблинската европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, позволяват да се откроят определени тенденции, които съвсем не винаги съвпадат с трайно установените представи. Например това, че Франция, с нейното седмично работно време от 36,6 часа за всички заети е непосредствено преди Дания /с 33,8 часа/ в долната част на скалата, ни би могло да бъде никаква изненада от гледна точка на законово ограниченото работно време от 35 часа. Но и във Франция има изключения от това правило – поради които в крайна сметка се достига споменатият показател 36,6 часа седмично.

В Германия, където диференциация в зависимост от половата принадлежност няма, седмичното работно време се оказва 37,8 часа – приблизително на същото равнище както и в останалите големи държави – стари членки на Европейския съюз като Великобритания – с 37,4 часа, Италия – 37 и Испания – 37,9. Най-голямата новоприсъединила се към общността държава Полша, от своя страна, има най-продължителното седмично работно време – 43 часа. И макар по правило работното време в досегашните страни-кандидатки за членство в Евросъюза да е било по-дълго, в Чехия – с 37 часа – то се оказва съвсем не по-продължително, отколкото във Франция, и много по-кратко, отколкото в Австрия – 40 часа.

При това броят на работните часове през седмицата е много под регламентираният от Европейския съюз през 1993-та година максимум от 48 часа. Допустимото дневно работно време в пет от проучените държави, сред които Великобритания и Италия, обхваща 13 часа, а в 10 от държавите – между които и Германия – само 8 часа. Големи различия в установените данни се откриват при проучването на размера на платената отпуска. Съответните сключени тарифни споразумения предвиждат в Швеция тази отпуска да е средно 33 дни, за Германия – 29, за Великобритания – 24,6 дни, а за Кипър – 20. 17 от европейските държави са регламентирали, че законната отпуска през годината трябва да е най-малко 20 дни, а в Дания, Франция, Люксембург, Австрия и Швеция броят на тези дни е 25.

Ако вече се направи и разбивка на получените данни по браншове, различията между отделните държави могат да се окажат и по-малки и излиза, например, че в химическата индустрия седмичното работно време е 37,9 часа в 15-те стари държави-членки на Европейския съюз, и 39,5 – в новите. В седем от десетте новоприсъединили се към Евросъюза държави, както и в Гърция, принципно договореното тарифно седмично работно време е 40 часа, докато във Франция – само 35.