1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Програмата на Гьоте институт в София

Вече е половин година в България, той ръководи германския културен институт Гьоте в София – Петер Андерс в разговор с Румяна Таслакова.

default

Кои са най-дълбоките Ви впечатления от последните шест месеца, г-н Андерс? събеседникът ми днес.

”Най-дълбоки впечатления оставиха у мен срещите с хората. Вече съм половин година в България и вече изплитам бавно мрежа от контакти, на първа линия професионални контакти. Особено съм впечатлен от една страна от вече наличната мрежа, та нали не стъпваме на нов терен, а съществуват интезивни отношения с немската културна общественост, а от друга страна младите имат широки познания за Германия и се интересуват главно за съвременното изкуство. Тези знания и информации както и любопитството, живият интерес към Германия – това ме впечатлява най-силно”

Какво сте запланували за лятото, за есента тази година?

”Цялата концепция е заложена в общия контекст на европейската интеграция. Предстои първи май – предпочитам да не говоря за източно разширяване, а за изграждането на нова Европал Създавайки все по-тесни контакти между различните култури ние, включително и ние в старата Западна Европа, трябва да

се научим да пишем отново историята. В Германия знаем твърде малко за България, така че според мен най-важното е да намерим допирни точки и основавайки се на тях да изясняваме позициите, вижданията си. Темата, върху която ще насочим вниманието, е биографията. Това означава, още през април организирахме семинар на тема ”Изследване на биографията и културен диалог” – става дума за биографии от постталитарния период, биографиите като мост между индивидиулната и социалната идентичност. Смятам, че това е важно, защото обсъждайки такива въпроси можем да се опознаем взаимно, да учим един от друг, да слушаме истории и да разказваме истории. В тази връзка ще покажем изложба на Хане Дарбовен, която подхожда концептулано към историческите познания. Освен това ще организираме класически концерти и във второто полугодие ще отделим особено внимание на съвременния танц.”

Вие споменахте Европа, Европейския съюз. Какво смятате, че е необходимо още да узнаят българите за Европа, за Европейския съюз?

”Мисля, че опитът през следващите няколко години от евроинтеграцията и от съвместните дейности няма да е безпроблемен. Нашата главна цел е да изясним, че Европейският съюз е не само икономическо или политическо пространство, а също и културно пространство. Какво би трябвало да знаят още българите? Ние не сме даскали, не искаме да поучаваме, а става дума за общ опит, за общи ценности. Важно е да живееш, съзнавайки собствената си традиция, собствената си история и същевременно да внесеш тези познания и чувства в диалога между културите. А в тази сфера има много и важни инициативи. Надявам се, че и ние в Гьоти институт ще участваме в тях”.

Диалог, казахте току що. И преди малко споменахте, че в Германия се знае твърде малко за България. Какво би могла да допринесе дейността на Гьоте институт в това отношение?

Wir haben als Arbeitsbereich

В дейността на Гьоте институт е включена и така наречената дейност за културни връзки, така окачествяваме консултациите от наша страна за българско участие във фестивали и други мероприятия. За съжаление много често нещата се свеждат до финансите – така например кой може да финансира български проект, който да бъде показан в Германия. Знаем, че тази година в Бон предстои голямо българско културно събитие – изложбата на тракийското злато. Има и редица презентации на съвременно българско изкуство. Предвидени са и редица концерти, театрални представления. Ние се опитваме да съдействаме, да посредничим за реализирането на такива български инициативи в Германия. Надявам се, че така ще ни се удаде да спомогнем България да бъде представена в по-широк план в Германия – и главно това, което правят младите българи, защото – така мисля аз – е особено важно за нас в Европа, тъй като младите ще изградят бъдеща Европа. Ето защо се стремим да прехвърляме мостове, да показваме общото и различното. При това често поставям на нашите български партньори въпроса: Какъв е вашият имидж?

С какъв имидж бихте искали да се представите в Европа?