1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Пробойните, през които изтича обществено доверие

Така е озаглавил коментара си Емилиян Лилов по повод внесения в парламента проект за изменение на един от антикорупционните закони.

default

Българският парламент

Няма и две години откакто действа Законът за обществените поръчки. Тези 2 години обаче бяха напълно достатъчни, за да стане ясно, че този закон е в разрез с принципите на пазарната икономика. Неслучайно сега бизнесът е настръхнал срещу недосносчето, родено впрочем в навечерието на президентските избори. И може би тъкмо заради това държавният глава тогава не сметна за необходимо да го върне, въпреки следните две недоразумения в него: чиновници да могат да влияят върху избора на изпълнителя на обществена поръчка, а съдът да няма думата. На практика трябва да е точно обратното - чиновниците да нямат думата , а съдът - да е в правото си да упражнява контрол върху процедурите по смисъла на този закон.


За да стане още по-ясно, какъв е тук залогът, се налага да припомня, че Законът за обществените поръчки е инструментът, през който се разпределя целият държавен и европейски финансов ресурс. Сега например не може да бъде усвоено дори и едно евро от европейските фондове, ако преди това то не премине през цедката на Закона за обществените поръчки. Проблемът е, че умишлено или поради бързане, не знам, авторите на закона са снабдили тази цедка с едро сито, през което изтича огромна помия, като тази с пътния шеф, създал завидни занимания на фирмата на брат си и т.н. и т.н. Примери колкото щеш.

Grafik Geldbündel in Waage korruption Bestechnung Symbolbild mit Thumbnail

На везната


А идеята на закона би трябвало да е съвсем друга - да създава условия за позрачност, конкуренция и равнопоставеност на кандидатите за обществени поръчки, като по този начин елиминира възможностите за злоупотреби с обществени средства.


В сегашния си вид този закон не се справя с нито една от тези задачи. И даже не се налага изобщо да давам други примери, за да стане ясно, че законът е слаб. Ще спомена обаче една цифра – според различни оценки, вкл. на Центъра за изследване на демокрацията, България губи между половин и 1 милиард лева годишно заради допускани нарушения с обществените поръчки.

Symbolbild Korruption Geldscheine im Briefumschlag

"Я да видим, колко са тука!"

Как ви звучи тази сума на фона на "мизерните" 40 милиона, които сега правителството взима на кредит за детски градини? За колко ли детски градини, училищни компютри, достойни учителски заплати или нови болнични легла биха стигнали тези 500 до 1 000 милиона, колкото са 1 млрд., които губи страната заради злоупотреби само с обществени поръчки? Нали се досещате, че това далеч не са всички пробойни, през които изтичат обществени средства.

Едновременно с тях обаче оттам изтича и общественото доверие. Бедата е в това, че потърпевши в крайна сметка не са нито политиците, нито злоупотребяващите с общественото доверие, а вярата в държавата заедно с всичките и демократични институции. За съжаление.