1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Проблемът с ниско заплатените хора в Германия

Три милиона души във Федералната република работят, но въпреки това живеят под границата на бедността

Мария Лейтмар работи в кухнята на един ресторант. Понякога сънува работата си – как бели картофи. Освен това реже зеленчуци, почиства мазните тигани, подготвя салатите. Когато работата в кухнята приключи, мие тоалетните. Мария е в средата на 40-те си години и никога не е напускала родното си място, цял живот е работила като кухненска помощничка, но никога не е печелила толкова малко, колкото сега. Тя работи по 42 часа седмично и получава 892 евро на месец – около 5 евро на час. Поради това, че заплатата й е толкова ниска, не плаща данъци, но след вноските за социални осигуровки, й остават 697 евро. Наемът й е 285 евро и й остават 412 да живее – 14 евро на ден.

Принципно случаи като този на Мария Лейтмар във Федералната република не би трябвало да има. В продължение на години в страната на високото заплащане Германия границата на благосъстоянието се простира между тези, които имат работа, и другите, които нямат. Едните получават добри пари, другите се оправят някак с обезщетенията за безработни и социалните помощи. Сега, обаче, все по-голям става броят на хората, които имат работа, но въпреки това са бедни. Данните на Германския институт за икономически проучвания сочат, че около три милиона души в страната живеят под границата на бедността, макар че работят – те получават нето по-малко от 940 евро месечно. И са обхванати от две основни чувства – от възмущение за ниско платената работа, и от страх, че могат да я загубят, след което вече няма да имат нищо. Често този страх е по-силен от възмущението. Затова и имената на споменатите хора са сменени. Майк Хопе от град Наумбург работи в завода на БМВ край Лайпциг. Откриването на завода преди година е истинска сензация – БМВ ще произвежда автомобили в източна Германия, ще открие там 5000 нови работни места. Механикът Майк подава молба и получава място в завода – монтира седалки, инсталира електронни и отоплителни системи. Но мястото му не е постоянно – назначението е временно, респективно и заплатата е с 600 евро по-ниска, отколкото на останалите работници – нето му остават 720. И още един пример – с пощальона Йенс Гербер. Той разнася писма по осем часа на ден, получава бруто 1250 евро, нето – 820. Вечерно време и през уикендите Гербер разлиства обявите и се опитва да си намери нормална работа – надява се един ден да се завърне сред получаващите нормално заплащане. Никога не е било толкова трудно, колкото е днес. Проучванията на Института за изследване на пазара на труда в Нюрнберг показват, че шансовете за напредък на хората с ниски заплати са се влошили значително. Днес едва всеки трети успява за период от пет години да се измъкне от сферата на ниското заплащане.

Учителят Петер Харденберг вече не храни такива надежди – макар да е завършил педагогика и винаги да е работил като учител – в продължение на 25 години, така и не е получил статут на държавен служител – в началото на 80-те години, когато започва кариерата си, във федералната провинция Баден Вюртемберг почти няма нови назначения на учители и Харденберг работи все по заместване. Постепенно тези ангажименти стават все по-малко и на него му се налага да приеме каквото му предлагат от това или онова частно училище – на хонорар. В последно време хонорарите са по около 10 евро на час, никакви суми не се отпускат за подготовката на занятията или за поправката на домашните. В крайна сметка взимам по 800-900 евро месечно – казва Харденберг.

Когато в рамките на различни форуми и дискусии се обсъжда проблема с ниското заплащане, винаги се достига до един и същи извод – че ниското заплащане се дължи на недостигащото образование. Което е погрешно – според данните на Института за изследване на пазара на труда двама от трима ниско заплатени са получили професионална квалификация или дори са завършили висше образование. Докато неквалифицираните просто не получават работа.