1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Проблемът с донорството на органи в Германия

В цял свят нуждата от трансплантация на органи е голяма. Европейският парламент предлага широк спектър от мерки за справяне с този проблем. Едно от предложенията е създаването на европейска донорска карта.

default

България не прави изключение от световната тенденция. У нас броят на трансплантациите намалява драстично поради липсата на донори. В националния списък на чакащите към 2007 година има 673-ма души, а са извършени едва 45 трансплантации. В Германия темата дарение на органи все още е табу. Защо все по-малко хора са готови да станат донори?

Тя изглежда съвсем обикновено - от картон, в жълто и оранжево. Наподобява дебитна карта. Отпред стои името, рожденната дата и адреса на притежателя й. Въпреки че, наглед не е нищо особено, да попълниш тази карта не е никак лесно, казва Томас Бек от германската Организация за донорство на органи.

"Човек трябва да обмисли добре решението си. Донорската карта не е като тото-фиш. Хората в Германия трябва да са наясно, че темата за донорството не е далечна, че

проблемът може да засегне всеки от нас."

12% от германците притежават донорски карти. Колко от тези карти обаче са попълнени, не е ясно.

"За да попълни картата, човек трябва да е запознат с темата донорство, да е информиран, за да може да вземе решение. Не е достатъчно само да се попълни това малко картонче. Необходимо е, проблемът да се обсъди с близки и приятели."

Основната задача на Организацията за донорство на органи е да информира. Тя работи заедно с лекари и политици. Въпреки че в Германия от 10 години има закон за донорство, малко са хората, заявили готовност да станат донори след смъртта си. Ето защо болните в Германия са принудени да чакат около 5 години за трансплантация, докато в Испания напр. периодът на чакане е само около 9 месеца.

Organspendeausweis

Донорски паспорт

Организацията Евротрансплант отговаря за разпределението на органи в цяла Европа.

Съществуват определени критерии, по които се решава кой трябва да получи животоспасяващия орган,

например: Кой от пациентите, е регистриран от най-дълго време в листата на чакащите; дали има съвместимост на кръвните групи ; колко време е нужно за транспортирането на органите. Взимането на решение изисква време. Време, което често струва живота на пациента.

Има обаче още един начин да се помогне на болните, като се дари орган приживе. 67-годишният Йоахим Мекерс преди седмици е дарил един бъбрек.

"От 15 години дъщеря ми има проблеми с бъбреците. Още тогава се знаеше, че ще дойде момент, в който и двата бъбрека ще спрат да функционират."

Йоахим Мекерс решава да стане дарител. Следва процедура, по която специалистите преценяват, че е годен за донор.

Йоахим Мекерс е на мнение, че проблемът с недостига на органи за трансплантиране е голям. Според него Германия трябва да вземе пример от

Австрия, където всеки е потенциален донор,

ако изрично не е заявил, че отказва да дари органи след смъртта си.

"Трябва да се апелира повече за донорството приживе. Шансовете за болния са много по-големи при този вид донорство. Лекарите съвсем ясно ми казаха, че и с един бъбрек мога да живея съсвсем нормално."

Има само един начин за справяне с проблема с недостига на органи, казва проф. Томас Филип от унивреситетската клиника в Есен:

"Информация, информация, информация. Да говорим с възможно най-много хора и да раздаваме донорски карти при всяка възможност."

Подобно съдържание