1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Проблемите на ромите в Югоизточна Европа остават неразрешени

”Средство срещу дискриминацията” – така е озаглавена статия от швейцарския вестник Нойе цюрихер цайтунг, в която се припомня за така нареченото ”десетилетие на ромите”. То обхваща периода от 2005-та до 2015-та година и е свързано със специални програми за защита на ромското малцинство, финансирани от големи международни организации. В статията България е дадена като един от малкото положителни примери за

Роми в Сърбия

Роми в Сърбия

�елевизионно предаване, посветено на ромите.

Статията започва с припомняне на един не особено приятен инцидент, случил се в България. На втори февруари миналата година точно при откриването на така нареченото “Десетилетие на ромите” в София, ромските журналисти от Югоизточна Европа били оставени пред вратите на сградата, в която се провеждало събитието. “В последствие организаторите се извиниха, но у ромските журналисти остана горчив привкус”, пише авторката на статията Ирена Ристич.

Инициатори и спонсори на ромското десетилетие са Световната банка и фондацията “Отворено общество”. Проектите са подпомагани от ЕС и ОССЕ. Целта е активно участие на ромите в собствената им интеграция в обществата на отделните страни, както и еманципирането им спрямо мнозинството. Акцентите са в областта на образованието, начина на живот, работата и здравеоопазването. Бедността и ролята на жените в ромските общности са също част от по-важните теми в програмата, която обхваща цели десет години. Приложението й е дело на отделните страни в Югоизточна Европа: България, Хърватско, Македония, Румъния, Сърбия, Словакия, Чехия и Унгария. Защото в тях живее по-голямата част от близо десетте милиона роми. Освен това ромите са най-голямото етническо малцинство в ЕС.

Въпреки вземаните досега законодателни и институционални мерки дискриминацията на ромите и проявите на расизъм спрямо тях в споменатите страни са ежедневие, се казва в статията от вестник НЦЦ. Година след старта на инициативата ромско десителитие за подобряване на ситуацията не би могло да се говори.”За нас, но без нас”, така чешкият журналист от ромски произход Иван Весели описва поведението на участващите в инициативата държави. Същото важи и за медиите им. Защото ромите са споменавани рядко от тях и то почти винаги в отрицателен аспект. В големите вестници, радио- и телевизионни станции на тези страни почти няма място за обширни репортажи и статии, представящи в дълбочина проблемите на ромите. Също толкова малко са и постоянните работни места за роми в тези медии.

Според швейцарския вестник НЦЦ Кремена Будинова, най-известната телевизионна журналистка от ромски произход в България, е едно от добрите изключения в това отношение. “Нашите предавания са гласът на ромите в страната и укрепват тяхното самочувствие”, казва Будинова. Нейното телевизионно предаване “Ромски свят” се отличава с голяма съпричастност към ромската тема, но и с необходимата доза самокритика. Това е едно изключение в тамошното медийно пространство, при това във всяко отношение. Журналистиката от ромски произход е сляпа, което не й пречи да се застъпва неуморно за правата на ромите. А има още много да се прави, обобщава авторката на статията в НЦЦ. Така например в България все още няма официален координатор за програмите, включени в ромското десетилетие. Повечето роми, а и българските институции не са на ясно със съдържанието и целите на европейския проект. “Ето защо ромските медии трябва да бъдат подпомагани като средство срещу предразсъдъците и като стимул за осъзнаване на гражданските права на това малцинство”,казва Будинова и добавя: “Това важи най-вече за сегашното време, в което дясноекстремистката партия “Атака” е четвъртата по големина парламентарна сила и нейният лидер Волен Сидеров разпалва омразата срещу евреи, роми и други етноси по частната телевизия СКАТ.

За да можеш да се докажеш в това обкръжение е нужна издържливост и добра инфраструктура. Само че повечето ромски медии в Югоизточна Европа са с разклатено финансово състояние и не могат да оцелеят без спонсори. Това е факт, който се отнася до 25-те ромски телеграфни агенции, радио- и телевизионни програми, финансирани от фондация “Отворено общество”. Според вестник НЦЦ точно в десетилетието на ромите тези програми имат огромно значение, защото са поели ролята на зорки контрольори, които да следят, как правителствата на отделните страни изпълняват поетите ангажименти спрямо ромското малцинство.