1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Проблемите на българското образование - Кръгла маса, организирана от "Отворено общество"

На 17 март в зала «Александър» на столичния хотел «Радисън» Институт «Отворено общество организира кръгла маса по проблемите на образованието, на която присъстваха представители на всички парламентарни политически сили, директори на училища и експерти по образованието, както и представители на съюза на работодателите, на фондации и граждански сдружения. Темата коментира Еми Барух.

default

Вчерашният форум беше под провокативния надслов «КИФЛИ И КАЧЕСТВО… В КАКВО ОБРАЗОВАНИЕ ИНВЕСТИРАМЕ». Интересът, както и обхвата на поканените е безспорно отражение на голямата загриженост в обществото от факта, че през последните години се наблюдава рязко падане на качеството на образованието. Според едно от безспорно най-авторитетните проучвания в света на тази тема – проучването на Бостън Колидж - ако през 1995 година българското образование е в първата десятка в света, 8 години по-късно то се нарежда на 24-то-25-то място.

За встъпителен коментар и отправната точка на дебатите на вчерашната кръгла маса бе поканен Юлиян Попов – един от създателите и пръв изпълнителен директор на Нов български университет. В своето експозе Юлиян Попов обърна внимание преди всичко на погрешното схващане, че основният приоритет на българското образование е то да се интегрира в европейското образование. И защити тезата, че основният приоритет на българското образование е то да бъде конкурентноспособно, което е единствената форма на модерна интеграция и би било продължение на една образователна традиция, с която доскоро България можеше да се гордее.

За да се отговори на въпроса защо пада качеството на българското образование би трябвало да бъде направен анализ по цялата верига, която започва от семейството и стига до държавните структури на всички равнища. Част от тях бяха формулирани по следния начин: отделя ли държавата достатъчно средства от Брутния Вътрешен Продукт за образование? Има ли директна връзка между парите и по-добрите резултати в образователната система? Компетентни ли са българските учители и съществуват ли стимули за тяхната постоянна преквалификация? Защо нараства постоянно броят на отпадащите от училище деца? Ще решат ли кифлите и безплатната чаша мляко този проблем? Кое е идеалното съотношение учител/ученик и от кое влияе най-много на атмосферата, в която общуват учители и ученици?

Въпросите могат да продължават. И техните отговори съвсем не са еднозначни. Както стана ясно от повечето участници във вчерашния дебат, идеята за създаване на надпартийна стратегия вероятно ще бъде подкрепена от всички политически сили: след изборите, обаче!

Ще ми се въпреки това да се спра на един аспект от проблема, свързан с констатацията, че дисциплината в училищата драматично спада и че хаосът в тях често пъти е неуправляем. Според изнесените данни през 1999 година 24 на сто от училищата са заявили, че учениците им посещават редовно училище и не бягат от час. През 2003 година този показател пада на 4 процента!!! Няма друга страна в света, според представителните световни доклади, в която процентът на училищата, затънали в хаос да е скочил с 20 на сто само за 4 години!

Въпросът ЗАЩО Е ТАКА – струва ми се – е по-важен от това къде да инвестираме, за да подобрим образованието – дали в заплати, детски надбавки, компютри или безплатни учебници… Струва ми се, че една от най-съществените причини за констатирания общ упадък е, че образованието, образоваността, знанието, дори дипломата вече не са гаранция за материално благополучие и именно поради това тяхната падна тяхната «пазарна цена». В условия, в които пазарът диктува ценностите, последствията на това обстоятелство са драматични: Училището вече не е храм, нито институция, към която обществото да се отнася с почтителност. Много от децата живеят с родители, притежаващи не една и две дипломи, което обаче не ги спасява от безработицата, нито увеличава жизнения стандарт на семейството. Успешният модел за много момчета и момичета са мутрите и мутресите, които по никакъв начин не са «препратки» към четенето, писането и смятането. Е, как тогава да очакваме дисциплина и респект към училището…

На организираната вчера кръгла маса по проблемите на образованието от всички поканени единствено Министерството на образованието и науката не изпрати свой представител.