1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Проблемите на американската външна политика

Анализ във вестник "Ди Велт"

Американският президент е изправен пред сложни проблеми

Американският президент е изправен пред сложни проблеми

Правителството на Джордж Буш е заплашено от срутване – списъкът е дълъг: ситуацията в Ирак, стагнацията на реформите в системата за социално осигуряване, несполучливата номинация на Хариет Майерс за конституционния съд, обвиненията срещу близкия съветник на вицепрезидента Чейни Скутър Либи и течащото разследване срещу съветника на Буш Карл Рув, и изобщо – неуспехите на американската обществена дипломация и широко разпространеният в световен мащаб антиамериканизъм.

Това е жалко. Тъй като външната политика на Буш винаги е била донякъде подобна на музиката на Вагнер: много по-добра, отколкото звучи. Решението за противопоставяне на Саддам Хюсеин е типичен пример за това.Той бе един от най-тераничните световни диктатори, който водеше войни със своите съседи, подкрепяше тероризма, възхваляваше нападенията от 11 септември, избиваше масово собствените си съграждани, мамеше систематично международните оръжейни инспектори и нарушаваше резолюциите на ООН една след друга. Само че точно тогава неспособното и арогантно правителство във Вашингтон съсипа този принципно добър аргумент за започването на война. Но къде са, все пак, оръжията за масово унищожение? В заключителния си доклад пред Съвета за сигурност главният инспектор на ООН Ханс Бликс назова 150 неизяснени въпроса от сферата на въоръженията. Така например – оказало се е невъзможно да бъдат открити около 8000 литра антракс, за които се твърдяло, че са били изляти на определено място, но от тях не е намерена и следа – което представлява поредното нарушение на резолюция на ООН. Ирак не може просто така да изхвърля някъде оръжията си, тъй като е поел задължението да документира разоръжаването си по начин, който би могъл да бъде проверен.

Ако правителството на Буш не бе подходило към следвоенната фаза толкова нескопосано, днес ситуацията би било съвсем друга. Като последствията се простират далеч извън Ирак. Вече има достатъчно индикации за наличието на нова фаза на американския изолационизъм. И демократите нямат никаква концепция за това как би могла да се проведе ефективно борбата срещу терористичните групировки в Ирак. Но идеята да провалят Буш ги кара да настояват за изтеглянето на американските части от Ирак.

По-лош сценарий е направо невъобразим. Дори и лагерът на противниците на войната няма как да отрече – Ирак ще потъне в хаос, ако американските войници си заминат.Сирия, Иран и Турция без съмнения ще се опитат да запълнят създалия се вакуум.

Но и това не е всичко. Допитване на Пю Рисърч Сентър показва, че днешните настроения в Съединените щати са сходни с тези от края на войната във Виетнам. Значителен брой американци /42 процента/ искат Съединените щати да се ангажират повече със собствените си проблеми и да оставят останалите държави да се справят самостоятелно.

Проявата на повече сдържаност от страна на Америка сама по себе си би добре дошла, ако не беше значителният принос на Съединените щати към световната сигурност. Дали наистина някой би искал, например, 37-те хиляди американски войници да се изтеглят от Южна Корея, или пък Вашингтон да развърже ръцете на Китай по тайванския въпрос? Към това трябва да се добави и, че за момента Западът изглежда застрашително отслабен. Европейската конституция не стигна доникъде. Франция е изправена пред сериозни проблеми, Германия също – която се бори със слабия си икономически растеж, милионите безработни, застаряващото население, ниската раждаемост и сега – тромавите първи стъпки на голямата коалиция. Външният министър Щайнмайер отново издига настояването за постоянно място на Германия в Съвета за сигурност. Един от съветниците на Ангела Меркел нарича това илюзия. Съгласно едно актуално проучване на общественото мнение вицеканцлерът е точно с 12 пункта по-предпочитан от канцлерката. Никой наблюдател не дава на това правителство повече от две години живот.

В този контекст прогнозата може да звучи по следния начин: европейската слабост и сериозните затруднения, пред които е изправено правителството на Джордж Буш предизвикват един вакуум в световен мащаб – от който със сигурност ще се възползуват други сили. Ангела Меркел смята, че би могла да се концентрира върху икономическите реформи. Но това е много съмнително.