1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Причините и възможните последствия от ситуацията след евроизборите

От първите за България избори за депутати в Европейския парламент се очакваха изненади, но сензацията, която предизвика излизането на ДПС на челна позиция във вота надхвърли и най-смелите прогнози. /Георги Папакочев/

default

Веднага трябва да бъде направено уточнението, че коментираните резултати са следствие от паралелните преброявания на различни социологически агенции, докато единствено Централната избирателна комисия може да обяви крайния официален резултат от преброяването. Макар данните на различните агенции да са сходни и почти идентични, на вчерашния вот ДПС , БСП и ГЕРБ спечелиха почти равни проценти – по 25, които се различават в десетите, крайната националистическа партия „Атака” получи 16 на сто от гласовете, а НДСВ – 7.7 на сто.

Тази подкрепа, по все още неокончателните данни осигурява на първите 3 партии по 5 мандата, на Атака - два и един на НДСВ. В зависимост от крайните данни възможен е и варианта при който единствено ДПС да вкара в ЕП 5 свои депутати, БСП и ГЕРБ да получат по 4 мандата, „Атака” да има три, а НДСВ – два. Всичко това се случи на фона на очакваното санитарно ниско участие на избирателите, което едва надхвърли 25-те процента.

Както е известно поради новия преференциален вот и смяната на системата за изчисляване на гласовете, очакванията са първите междинни резултати да се появят днес около обяд, а окончателнте официални резултати на ЦИК трябва да бъдат обявени най-късно до 5-тия ден след вота.

Дълго преди началото на практически несъстоялата се предизборна кампания беше ясно, че на „евроизборите”, както ги нарекоха в България, ще се гледа като на своеобразно политическо „разузнаване с бой”. Казано с други думи, единствената и доминирана от БСП коалиция с многозначителното наименование „Платформа европейски социалисти”, както и отделните партийни формации, си бяха поставили за цел да преброят редиците на своите симпатизанти и да уточнят координатите си в политическото пространство преди много по-важните избори за местни органи на властта тази есен. Евровотът до голяма степен трябваше да измери колко мощност е останала в акумулаторите на управляващата тристранна коалиция, както и да даде възможност за убедителен дебют на новата формация ГЕРБ на българската политическа сцена.

Започнала предпазливо, вяло и неубедително в средата на април, кампанията за евровота практически безславно приключи в момента, в който избухна корупционния мегаскандал между министъра на енергетиката и икономиката и шефа на националното следствие, който продължава да е във фаза разследване от прокуратурата. Последвалите показни разстрели на двама съмнителни бизнесмени, надвисналата опасност от транспортна стачка, както и социалните вълнения в цялата страна логично изместиха неясната дори и за партийните пропагандатори европейска тема с реалностите на трудното българско битие.

И когато във вчерашния изборен ден пред пункта за гласуване държавния глава Георги Първанов заяви публично, че „винаги има протестен вот и сега гражданите могат да го приложат на тези избори”, неговите думи прозвучаха не само като печална констатация, но и като истински ултиматум към личната му политическа рожба – управляващата тристранна коалиция.

Изявленията на формациите от тристранната коалиция на традиционните след избори пресконференции демонстрираха тревога тъкмо от това реалистично предупреждение.

БСП, чиито самочувствени избиратели си въобразиха, че победата им е в кърпа вързана не проявиха активност при гласуването. Разпокъсани от скандалите около заместник-председателя на партията Румен Овчаров, мнозина от тях не пожелаха и да гласуват. В резултат партийният лидер и министър-председател Станишев обеща сериозна преоценка на партийната ситуация още в близките дни.

Твърде безотговорно се държа и ентусиазирания иначе електорат на ГЕРБ, особено в големите градове и София. Просто мнозина от участниците в предизборните митинги на новата формация не си направиха труда да застанат пред избирателните урни, с което лишиха партията си от една впечатляваща победа над БСП.

Стартирали практически от нулата и след кампания със добро финално кресчендо, НДСВ успяха да получат своя евродепутат. Което, обаче, съвсем не означава, че на предстоящия в началото на юни конгрес няма да бъдат задавани остри въпроси и то най-вече в посока на бъдещето на царските хора в тристранната коалиция.

Националистите от Атака също загубиха. Не че техните трима представители в ЕП са твърде много, но с невъздържаната си националистическа гюрюлтия те практически консолидираха етническия електорат на ДПС, който по военному дисциплинирано се нареди и изпълни повелята на ръководството да гласува масово и без излишни въпроси за кандидатите на движението.

Най-потърпевша се оказа т.нар.автентична българска десница. Провалите след парламентарните и президентски избори се преляха и в европарламентарния вот. Разединеният и разочарован син електорат предпочете да остане по домовете си или да гласува за ГЕРБ, с което даде знак, че в този си вид десните партии нямат бъдеще и че в тази част на политическото пространство трябва да се започне нещо ново с нови лидери. Освен това с липсата на техен представител в Европейския парламент, те правят ГЕРБ монополист на дясната опозиция.

Така в крайна сметка традиционната поука, че когато двама се карат третия печели, получи поредното си потвърждение на изборите на 20 май. Дали „звездния миг” на ДПС, както определи вчерашния успех неговия лидер Ахмед Доган, ще остане миг или ще се превърне в нещо по-продължително, предстои да се разбере.

Защото до редовните местни избори тази есен времето е и много, и малко. Особено за българската политика.