1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Присъединителната история на Турция – вечния кандидат за еврочленство

Еврочленство или не? Привилегировано или пълноправно? През последните десет години тези въпроси бяха определящи за дебатите около европейските амбиции на Турция. Малцина обаче знаят, че присъединтелната история на турската държава е почти толкова стара колкото ЕС. Страната би могла да бъде наречена “вечния кандидат за еврочленство”.

default

Преди 50 години Турция чука за пръв път на вратата на Европейската икономическа общност. През 1959-та година тя кандидатства заедно с Гърция за членство в съюза. Европейската икономическа общност реагира първоначално резервирано, но сключва през 1963-та година т. нар. споразумение от Анкара, споразумение за асоцииране, според което на Турция се предлага перспективата за членство след 17 години. Подобно споразумение се сключва тогава и с Гърция, разказва Андреас Маркети от Центъра за европейска интеграция.

“Предисторията е изключително дълга и сложна, което се дължи на факта, че първоначално идеята беше процесът по интегриране на Турция и Гърция да върви паралелно. Именно поради тази причина Общността сключи споразумения за асоцииране с Турция и Гърция почти по едно и също време. Гърция е обаче от 1981-ва година страна-членка на ЕС, а Турция, както знаем, все още не. Сключеното през 1963-та година споразумение за асоцииране позволява обаче на Анкара да внесе искане за пълноправно членство в европейската общност.”

Една година преди присъединяването на Гърция към ЕС, споразумението с Турция бива замразено заради военен преврат, извършен през 1980-та година. Въпреки това Турция не се отказва от европейските си амбиции. През 1987-ма година страната кандидатства за пълноправно членство в Европейската общност. Две години по-късно заявлението на Турция бива отхвърлено, вместо това в сила отново влиза споразумението от Анкара. Поставя се и началото на преговорите за сключване на митнически съюз, който след продължителни дебати през 1996-та година се превръща в реалност. Според сключените договорености Турция няма право да налага мита на стоки от ЕС и бива задължена да уговаря с Общността митата, които налага на стоки от трети страни. Въпреки че по този начин в Турция важи европейско икономическо право, страната няма право на глас при взимането на решения в ЕС по икономически и търговски въпроси, което се възприема в Турция като ощетяване, казва депутатката от Германската социалдемократическа партия Лале Акгюн.

“Турция прие договореностите на митническия съюз, за да проправи пътя си към пълноправно членство в ЕС. Членството в митническия съюз е свързано за Турция не само с предимства. Въпреки това страната се съгласи с него, тъй като знаеше, че това е единствената възможност за оъществяване на европейските амбиции.”

През 1997-ма година, на срещата на върха на ЕС в Люксембург, Турция получава най-сетне право да кандидатства за членство в общността. Радостта е обаче краткотрайна. Тя бива помрачена след като Турция не само не получава официалния статут на присъединяваща се страна, но и трябва да се примири с това, че ЕС започва пррисъединителни преговори с източноевропейските държави. В следствие на това тогавашният министър-председател Йилмаз прекратява преговорите с ЕС.

“Политиката на Йилмаз беше прекалено емоционална. Ако тогава той не беше прекратил преговорите с ЕС, днес Турция щеше да е със сигурност няколко крачки по-напред по пътя към Обединена Еавропа”, казва депутатката Лале Акгюн.

През 1999-та година ЕС подновява преговорите с Турция. Страната получава статута на официален кандидат за еврочленство, макар и без конкретна дата.

Повод за неочакваната промяна в курса на ЕС са прокараните тогава реформи в турското гражданско право. През октомври 2005-та година се поставя официално началото на присъединителните преговори с Турция, с допълнителната уговорка обаче, че не е задължително краят им да доведе до пълноправното членство на Турция в ЕС.

Дори и в крайна сметка Турция да съумее да проведе всички належащи реформи и да изпълни всички наложени й критерии, ЕС ще трябва да провери дали въобще е в състояние да приеме една толкова голяма страна, която най-вече от икономическа гледна точка би могла да се превърне в сериозно предизвикателство за европейския джоб. Поне засега присъединяването на Турция към ЕС остава в далечното бъдеще. Това потвърждава и последният доклад на ЕК за напредъка в страната, в който комисарят по разширяването Оли Рен регистрира сериозни дефицити при отменянето на изтезанията и при спазването на свободата на словото. Освен това Турция все още отказва да признае Кипър, който е страна-членка на ЕС. Андреас Маркети от Центъра за европейска интеграция назовава още един основен проблем.

“Основна пречка за присъединяването на Турция към ЕС е настроението в Европа по отношение на Турция, и обратното – в Турция по отношение на Европа. Ако това не се промени в близко бъдеще, не виждам шансове за Турция да осъществи европейските си амбиции.”

Или с други думи: не е ясно кога и дали въобще Турция ще стане членка на ЕС. Германската депутатка от турски произход Лале Акгюн е въпреки това убедена, че:

“Турция принадлежи към Европа и Европа се нуждае от Турция.”