1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Принудителната проституция в Албания

Голяма част от жените, станали жертва на принудителната проституция в западните европейски държгави, са от Източна Европа. До края на 90-те години на миналия век Албания се смята за център на търговията с хора, а от 1992-ра до 2002-ра година жертва на този трафик са станали над 50 000 албанци. Населението на балканската държава възлиза по това време на не повече от три милиона жители, което означава, че всеки 60 е бил о

default

�влечен, продаден, принуден към проституция. Южно от албанската столица Тирана се намира единствената организация, подпомагаща жени, станали жертва на принудителната проституция.

Петък вечер в албанската столица Тирана. В квартала, където преди години живеят само партийни кадри, днес изникват една след друга нови дискотеки, магазини, заведения и бутици. Скъпи, шикозни, модерни, по западен стандарт. Западни са и автомобилите, фучащи по улиците на Тирана. На волана – млади албанци, синовете на новозабогателите в страната, много от които натрупват богатството си посредством нелегална търговия, включително и търговия с хора, по-точно с млади жени.

На 140 километра южно от Тирана се намира пристанищният град Флора. Алина пълни тенджерата със спагети, приготвя вечеря за двайсетина души. Алина е на 24 години, дребна, но мускулеста, облечена в износен анцунг. Алина всъщност не се казва Алина, истинското й име остава в тайна. Младата жена живее в дом за жертви на принудителната проституция. Разгворът с нея не може да бъде записан, в дома микрофоните са забранени, една от гаранциите за сигурността на момичетата. Алина разказва,че се е научила да готви тук, в дома във Флора. В къщи тя е била любимката на родителите си, те никога не я карали да върши каквато и да било работа.

Прекрасно детство, до отвличането й. Алина е тогава на 14 години. Албанци я прекарват в Италия, където я принудждават към проституция. След три години мъчения и сексуален тормоз, Алина попада за щастие в полицейска хайка. Това е нейното спасение. Дълго време Алина се страхува да даде показания срещу сводника си, който я заплашвал, че ще убие брат й, ако проговори. В крайна сметка обаче Алина решава да разкаже цялата истина. За жгалост без резултат. Сводникът й бил толкова богат, че успял да откупи свободата си.

Вече две години Алина живее в дома във Флора. Голяма къща, денонощно охранявана от полицията, чиста, подредена, като в къщи, с тази разлика обаче, че Алина няма право да напуска дома без придружител. Вече десет години тя не стъпвала в родния си дом – бившият й сводник е и нейн съсед.

В дома във Флора живеят общо 15 жени, всички жертви на принудителната проституция. Най-младата от тях е на едва 12 години, най-възрастната на 30. Една от жените е в дома заедно със сина си. За всички тях е изключително трудно да се завърнат към нормален начин на живот. Това е продължителен процес, същото важи и за семействата им, които все още не могат да осъзнаят, че децата им не са виновни, че не са продавали тялото си по собствена воля, че не са осквернили семейната чест, казва Брикена Пука, ръководител на дома във Флора.

“Повечето от жертвите са от селските райони, без образование, това важи и за близките им. Те живеят в бедност и се придържат все още към старата традиция да дават дума за брак.”

Организацията във Флора носи името Фатра – в превод родина. Фатра отваря врати през 1999-та година, финансирана от неправителствени организации, главно от страните в Северна Европа. Междувременно броят на завърналите се от Запад жени, станали жертва на принудителната проституция, е по-голям от броя на напускащите родината си, казва Брикена Пука.

“И въпреки това не можем да кажем, че днес няма вече търговия с хора. Преди години отвлечените жени бяха закарвани в чужбина, днес те биват принуждавани към проституция в Албания.”

А жени като 24-годишната Алина не знаят кога ще са в състояние да се отърсят от страха да излизат сами на улицата.