1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Пример за човечност

Да зачетем смелостта и да забравим останалото. Водени от този принцип, в босненския град Требинье искат да издигнат паметник на един смел сърбин, загинал през войната, защитавайки един мюсюлманин

default

Всеки в Требинье знае името на Срджан Алексич. В центъра на пазарния площад, под сянката ни чинарите, загива младият сърбин по времето на босненската война, опитвайки се да спаси един мюсюлманин. Правителството на Босна и общината в Требинье смятат да финансират построяването на паметник на загиналия 27 годишен сърбин. Странното е само, че никой от местните хора или власти не знае имената на убийците или не иска да ги изговори. “Познаваме ги -“ казва един продавач на площада. “Можете да ги видите из града” – добавя той, но ни съветва да не търсим контакт с тях. Кметът на града твърди, че не разполага с писмени сведения за станалото на 21 януари 1993 година престъпление, макар, че военен съд по-късно осъжда четирима извършители на две години и четири месеца лишаване от свобода. Никой в Требинье обаче явно няма желание да назове гласно имената на убийците. Никой не говори и за военния съдия, осъдил четиримата за участие в “сбиване със смъртоносни последици”.

Мюсюлманинът Ален Главович, на когото помага убития сърбин, днес живее в Швеция. Лятно време идва в родния си град, слага цветя на гроба на своя спасител и посещава баща му. Както всички други мюсюлмани в града, Ален също е бил принуден да служи в армията на босненските сърби, но след раняване се намирал в отпуск по болест. Двама полицаи контролират документите му на площада в Требинье и след като един от минувачите издава, че е мюсюлманин, четирима пияни сръбски войници се нахвърлят срещу него. Тогава се появява Срджън и вика на войниците да се махнат и да оставят Ален на мира. Тогава те насочват яростта си срещу него и го пребиват до смърт. Срджън умира след като прекарва седем дена в кома. Всичко това става през 1993 година – в разгара на босненската война, когато Требинье – град с предимно сръбско население- е препълнен със сръбски бежанци от Мостар и долината на река Неретва. Под техен натиск, тогавашният кмет - сърбин – обявява на местните мюсюлмани, че повече не може да гарантира сигурността им и най-добре да напуснат града с организирания от него автобусен транспорт по посока към Черна Гора. 4 500 мюсюлмани от Требинье са принудени да напуснат родния си град. Всички джамии са разрушени. Такива са обстоятелствата, при които става убийството на Срджан Алексич. Приятелите му го описват като веселяк и бохем. Преди това е бил босненски младежки шампион по плуване и се изявява успешно в аматьорския театър. Като войник по време на операцията в Дубровник изразил протест срещу плячкосването на града и дори отказал да носи оръжие. По-късно влязал в едно от паравоените формирования, ръководени от сърбина Боро Ковачевич.

През март т.г. Белградската държавна телевизия показа документален филм за станалото през 1993 год. След него, представители на местната власт в Требинье решават да издигнат паместик на Срджан Алексич като пример за смелост и човечност. “Няма да има истински мир и помирение, докато босненци, сърби и хървати не започнат едни -други да защитават човешките си права.” – казва босненският депутат Бекирович. Бащата на убития Срджан – Раде Алексич обаче се смущава от това, че някои се опитват да политизират станалото. Не случайно, в некролога за сина си, през 1993 година той пише : “загинал, в изпъление на човешкия си дълг.”